Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 87

— Защо не?

— Добре. Аз ще подготвя всичко необходимо.

— Не. Ние ще го грабнем и ние ще го доставим. На „Иванов“?

Суслов кимна и му каза предложението на Меткин да обвинят Бившите вълци, без да казва, че това е идея на Меткин. Е?

Плъм се усмихна.

— Умно! До утре.

Даде фенерчето на Суслов, извади друго и се обърна, вървейки надолу по канала, краката му все още бяха във вода. Суслов гледаше докато зави зад ъгъла и изчезна. Никога не беше ходил надолу. Плъм му беше казал да не го прави, защото е опасно и понякога има свличания.

Пое въздух дълбоко, превъзмогнал страха си. Още една кола изтрополи тежко над главата му. Това вероятно е камион, помисли си разсеяно. Кал и парче бетон паднаха с плясък и го стреснаха. Суслов почака, а после започна да се катери нагоре по склона. Още една миниатюрна лавина. Внезапно изпита омраза към подземната тръба. Това го накара да се почувства несигурен и жертва на съдбата.

53

23:45 часа

Дънрос гледаше тъжните останки от изгорелия ресторант „Плуващия дракон“, които лежаха на двадесет стъпки във водите на Абърдийн. Останалите многоетажни палати, които плуваха наблизо, все още горяха с пищни и шумни светлини, претъпкани. Новите, бързо издигнати временни кухни на шлепове край корабите — майки димяха и тълпа готвачи и помощници сновяха като многобройни пчели. Нагоре-надолу бързаха сервитьори по опасни мостчета с подноси и съдове. Наблизо плуваха сампани, туристи разглеждаха Хонконг. Изгорелият кораб беше голяма атракция.

Част от горната структура на останката стърчеше от водата. Спасителни групи вече работеха под кораба с подводни прожектори, спасяваха я, подготвяха онова, което беше останало за плуване. Откъм кея и паркинга издигаха временен покрив и кухни. Продавачи с голямо старание предлагаха снимки на пожара, сувенири, стотици видове храна и един огромен облян в светлина плакат на китайски и английски съобщаваше, че новият ЕДИНСТВЕН НАПЪЛНО СЪВРЕМЕНЕН И ПОЖАРООБЕЗОПАСЕН ПЛУВАЩ РЕСТОРАНТ „ПЛУВАЩИЯТ ДРАКОН“ скоро ще заработи по-голям от всякога, по-хубав от всякога… Беше обичайна търговия с единствената разлика, че ресторантът беше на сушата, а не в морето.

Дънрос вървеше по кея към едно от морските стъпала. Наблизо имаше струпване на сампани, големи и малки. Повечето от тях можеха да бъдат наемани. Някои от сампаните бяха усъвършенствани. Нощни лодки за удоволствия. Вътре имаше възглавници за облягане и ниски маси, по-луксозните имаха стаи за двама, където да се нахранят, да пият, а след това да се любят. Човек можеше да наеме лодка за час или за нощ и да се носи по уединени места. В други сампани имаше всякакви напитки и храни, пресни храни, току-що приготвени, сервирани деликатно и ти и твоята дама можете да прекарате нощта в мечти и пълна интимност.

Можеше да бъдеш и сам, ако желаеш. Близо до някой от огромните острови с лодки твоят сампан ще се срещне с дамите на нощта и ти можеш да си избереш и след това да отплуваш. В пристанището можеш да задоволиш всяко свое желание, всяка жажда, всяка страст на най-ниска цена, цената е честна независимо кой си, стига да можеш да платиш и да си мъж. Опиум, кокаин, хероин — всичко, каквото пожелаеш.