Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 86

Плъм отново се обърна и продължи. Бързаха, но много предпазливо, защото не искаха да вдигат ненужен шум. Скоро стигнаха до тайния изход. Без да се бавят вдигнаха фалшивия под и слязоха долу в прохладната влага на отточния канал. Щом веднъж бяха там и вън от опасност спряха да си поемат дъх, сърцата им биеха силно.

Когато Суслов беше в състояние да говори, той прошепна:

— Куоминтанг?

Плъм вдигна рамене и избърса потта си. Една кола мина над главите им. Той насочи светлината към капещия таван. Имаше много пукнатини и една надвиснала лавина от камъни и кал. Подът беше плувнал във вода, която покриваше обувките им.

— Най-добре е да се разделим, Стари приятелю — каза тихо Плъм и Суслов забеляза, че въпреки, че мъжът беше изпотен гласът му беше спокоен и светлината не трепваше. — Ще кажа на Роджър да разбере що за чудо беше това. Много досадна гадост.

Сърцето на Суслов се успокояваше. Все още му беше трудно да говори.

— Къде ще се срещнем утре?

— Ще ти кажа — лицето на англичанина бе решително. — Първо Ворански, после Меткин, а сега и това. Твърде много пробиви. — Той помръдна палеца си нагоре. — Бяхме на ръба. Може би твоят Меткин е знаел повече отколкото предполагаш.

— Не. Казвам ти, че нищо не знаеше за „Севрин“, нито за апартамента, нито за Клинкър. Само Ворански и аз знаехме. От наша страна няма изтичане на информацията.

— Надявам се, че си прав — прибави мрачно Плъм. — Ще разберем, Роджър ще разбере по един или друг начин някой ден и тогава Бог да е на помощ на предателя!

— Така е.

След пауза Плъм каза:

— Обаждай ми се на всеки половин час от различни телефонни будки след 19:30 часа.

— Добре. Ако по някаква причина има проблеми аз ще съм у Джини след единадесет. Последно. Ако не успеем да погледнем докладите на А. М. Г., какво мислиш за Дънрос?

— Паметта му е невероятна.

— Тогава да го изолираме за разпит под хипноза?