Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 63
Джеймс Клавел
— Ама да виждаме, когато другите не могат? — Уу пушеше цигарата си. — Има ли друг продавач, Доходоносни Чой?
— Те са най-добрите. И най-евтините, татко.
— Най-евтините,
— Не зная. 20 000 щатски долара, или пък 40…
Старецът избухна.
— 40 000 щатски долара? Да не съм направен от злато? Аз изкарвам парите си с труд. Да не съм Император У?
Пол Чой остави стареца да се навика. Не изпитваше нищо към него. Нищо след ужаса на цялата нощ, убийството и жестокостите, изнудването и най-вече заради думите на баща му срещу момичето. Уважаваше го заради това, че е моряк, заради смелостта му и умението да ръководи. И като глава на дома. Нищо повече. И от сега нататък ще се отнася към него така както с всеки друг мъж.
Когато почувства, че старецът си е излял яда, той каза:
— Аз мога да ти инсталирам първото вълшебно око и да обуча двама души за тебе без пари, ако искаш.
Уу и Пуун се вторачиха в него. Фор Фингър веднага застана нащрек.
— Как така без пари?
— Аз ще го платя вместо теб.
Пуун започна да се подиграва, но Уу изсъска:
— Млъкни, глупако и слушай. Доходоносният Чой знае неща, които ти не знаеш! — очите му заблестяха още повече. Ако има вълшебно око, защо да няма и диамант? И ако има диамант, защо да няма и палто от норка и всичко необходимо, което онази неискрена проститутка ще иска, за да поддържа възторжената си цепка, ръце и уста.
— Как ще платиш за това, сине мой?
— От печалба.
— Печалба от какво?
— Искам контрола, за един месец, върху твоите пари във „Виктория“.
— Невъзможно!
— Отворихме сметки за 22 423 000. Контрол за един месец.
— Какво да правиш с тях?
— Сделки на фондовата борса.
— Аха, да играеш на фондовата борса? С моите пари? Моите спечелени с тежък труд пари? Никога.
— Един месец. Ще си поделим печалбата.
— О, ще делим! Това са моите скапани пари, а ти искаш да делиш с мен наполовина.
— Може би от още двадесет милиона. — Пол Чой остави сумата да виси. Видя алчността, изписана на лицето на баща му и знаеше, че въпреки че преговорите ще са горещи, ще се споразумеят. Въпрос на време.
—
Старецът почувства сърбеж отдолу и се почеса. Мъжествеността му въстана. Помисли си за Винъс Пун, която го караше да се изправя така, както не му се беше случвало от години, и за предстоящия им гуляй тази вечер.
— Може би просто ще платя за това вълшебно око — каза той, като проверяваше решителността на младия мъж.
Пол Чой събра цялата си смелост.
— Да, разбира се, че можеш, но тогава аз напускам Хонконг.
Езикът на Уу злобно се стрелна.
— Ти ще заминеш, когато ти кажа аз.
— Но, ако аз не мога да нося печалба и да вложа в работа скъпото си обучение, тогава защо да оставам? За да съм