Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 63

— Ама да виждаме, когато другите не могат? — Уу пушеше цигарата си. — Има ли друг продавач, Доходоносни Чой?

— Те са най-добрите. И най-евтините, татко.

— Най-евтините, айейа? Колко ще струва това?

— Не зная. 20 000 щатски долара, или пък 40…

Старецът избухна.

— 40 000 щатски долара? Да не съм направен от злато? Аз изкарвам парите си с труд. Да не съм Император У?

Пол Чой остави стареца да се навика. Не изпитваше нищо към него. Нищо след ужаса на цялата нощ, убийството и жестокостите, изнудването и най-вече заради думите на баща му срещу момичето. Уважаваше го заради това, че е моряк, заради смелостта му и умението да ръководи. И като глава на дома. Нищо повече. И от сега нататък ще се отнася към него така както с всеки друг мъж.

Когато почувства, че старецът си е излял яда, той каза:

— Аз мога да ти инсталирам първото вълшебно око и да обуча двама души за тебе без пари, ако искаш.

Уу и Пуун се вторачиха в него. Фор Фингър веднага застана нащрек.

— Как така без пари?

— Аз ще го платя вместо теб.

Пуун започна да се подиграва, но Уу изсъска:

— Млъкни, глупако и слушай. Доходоносният Чой знае неща, които ти не знаеш! — очите му заблестяха още повече. Ако има вълшебно око, защо да няма и диамант? И ако има диамант, защо да няма и палто от норка и всичко необходимо, което онази неискрена проститутка ще иска, за да поддържа възторжената си цепка, ръце и уста.

— Как ще платиш за това, сине мой?

— От печалба.

— Печалба от какво?

— Искам контрола, за един месец, върху твоите пари във „Виктория“.

— Невъзможно!

— Отворихме сметки за 22 423 000. Контрол за един месец.

— Какво да правиш с тях?

— Сделки на фондовата борса.

— Аха, да играеш на фондовата борса? С моите пари? Моите спечелени с тежък труд пари? Никога.

— Един месец. Ще си поделим печалбата.

— О, ще делим! Това са моите скапани пари, а ти искаш да делиш с мен наполовина. Дю не ло мо! Половината от какво?

— Може би от още двадесет милиона. — Пол Чой остави сумата да виси. Видя алчността, изписана на лицето на баща му и знаеше, че въпреки че преговорите ще са горещи, ще се споразумеят. Въпрос на време.

— Ай-ай-ай, това е невъзможно, изключено!

Старецът почувства сърбеж отдолу и се почеса. Мъжествеността му въстана. Помисли си за Винъс Пун, която го караше да се изправя така, както не му се беше случвало от години, и за предстоящия им гуляй тази вечер.

— Може би просто ще платя за това вълшебно око — каза той, като проверяваше решителността на младия мъж.

Пол Чой събра цялата си смелост.

— Да, разбира се, че можеш, но тогава аз напускам Хонконг.

Езикът на Уу злобно се стрелна.

— Ти ще заминеш, когато ти кажа аз.

— Но, ако аз не мога да нося печалба и да вложа в работа скъпото си обучение, тогава защо да оставам? За да съм сводник на твоите лодки? За удоволствие ли похарчи всичките тези пари по мен? Моряк на джонка, която може да бъде похитена по волята на близкия катер на дяволските чужденци? Не, по-добре да замина. По-добре да нося доходи на някой друг, за да започна да изплащам онова, което си вложил в мен. Ще дам едномесечно предизвестие и тогава ще замина.