Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 61

— Какво значение има това? — присмя се Уу. — Техните вълшебни екрани или вълшебни очи няма да им помогнат сега. Ние лесно можем да се измъкнем от тях в каналите край Лан Тао. Няма никакво доказателство срещу нас, никаква контрабанда на борда, нищо!

— Ами оръжията?

— Или ще ги изхвърлим през борда, или ще се отървем от онези луди кучета и ще си запазим оръжията! Ееех, Гудуедър Пуун, когато онези снаряди полетяха към нас аз си помислих „Край, свърши се с нас!“

— Да — съгласи се Пуун щастливо. — А когато ние стреляхме в мрака по мръсниците… дявол да го вземе! Винаги съм искал да използвам тези оръжия!

Уу се смя, докато по лицето му потекоха сълзи.

— Да, да, Стари приятелю — после той обясни на Пол Чой стратегията, която Змията беше разработил за тях. — Добра е, айейа!

— Кой е Змията? — попита Пол Чой.

Уу се поколеба, малките му очи блестяха.

— Един служител, полицейски служител, Доходоносни Чой.

— С изхвърлянето на товара нощта изобщо не е доходоносна — каза раздразнено Пуун.

— Да — съгласи се Уу, също така ядосано. Вече беше обещал диамантен пръстен на Винъс Пун, за който възнамеряваше да плати от сделките тази вечер. Сега ще трябва да дръпне от спестяванията си, което противоречеше на принципите му. „За уличници се плаща от това, което изкарваш в момента и никога от спестяванията си, затова пикай на онзи полицейски кораб — помисли си той. — Без диамантен подарък… Ееех, но нейната Прелестна Кутия е всичко, за което претендираше Ричард Куанг, а виещите се движения на задника й — всичко, което мълвата обещаваше. А тази вечер… тази вечер, след като приключи в телевизионното студио, нейната Великолепна Врата трябва да се отвори още веднъж!“

— Джос, този остронос бандит ни откри тази вечер — каза той. Мъжествеността му въстана при мисълта за Винъс Пун. — Всичките тези пари заминаха, а разходите ни са тежки!

— Изгубен ли е товарът? — запита силно изненадан Пол Чой.

— Разбира се, че е изгубен, замина на дъното — каза раздразнено старецът.

— Нямате ли маркер или звукова сигнализация върху него? — Пол Чой употреби английската дума, обяснявайки им. — Предположих, че има или плувка, която сама ще се освободи химически, така че вие да можете да си го върнете или да изпратите водолази, когато е безопасно да се направи това. — Двамата мъже го гледаха с отворени усти. — Какво има?

— Лесно ли е да се намерят тези звукови сигнализации или да се уреди изплуването след ден или два? — попита Уу.

— Или за седмица или две седмици, ако искаш, татко.

— Ще запишеш ли как да се направи всичко това? Можеш ли да го уредиш?

— Разбира се. Но защо не си купиш вълшебно око, като тяхното?

— За какво ни е и кой може да работи с него? — подигра се старецът отново. — Ние имаме носове и уши и очи.

— Но ви хванаха тази вечер.

— Дръж си езика! — каза ядосано Уу. — Това е Джос, джос, шега на боговете. — Ние сме в безопасност и това е, което има значение!

— Не съм съгласен, капитане — каза Пол Чой без страх сега, когато всичко си беше на мястото. — Би било лесно да оборудваме тази лодка с вълшебно око — тогава ще можете да ги виждате веднага щом те ви видят. Така че без страх ще им натриете носовете и никога няма да си губите товара. Айейа? — Той се усмихна вътрешно като видя, че захапаха въдицата — Никога няма да направите грешка, дори и най-незначителна. И няма да сте в опасност. И товар със сигнализатори. Няма нужда дори да си до мястото на спуснатия товар, айейа?