Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 62

— Това би било чудесно — каза Пуун пламенно. — Но, ако боговете са срещу теб, Доходоносни Чой, дори и вълшебни очи няма да ти помогнат. Тази вечер беше на косъм. Този мръсник не трябваше да е там.

Те погледнаха кораба, който стоеше неподвижно. Чакащ. Уу включи мотора, за да се придвижат бавно напред.

— Не искам да навлизаме много дълбоко във водите на КНР — каза неспокойно той. — Онези мръсници нито са така вежливи, нито много-много спазват закона. — Той потръпна. — Бихме могли да си вземем едно вълшебно око, Гудуедър Пуун.

— Защо не си набавите една от онези патрулни лодки? — каза Пол Чой като отново хвърли въдица. — Или някоя малко по-бърза. Тогава ще можете и да ги изпреварвате.

— Някоя от онези? Ти луд ли си?

— Кой би ни продал такава? — запита Уу, изгаряйки от нетърпение.

— Японците.

— Разкарай оттук всички дяволи от източните морета! — каза Пуун.

— Може би те ще ви построят нещо такова, оборудвано с радар. Те…

Той спря, тъй като полицейският патрулен кораб запали силно ръмжащите си мотори и с включена сирена се втурна шумно в нощта.

— Виж го, отива си — каза Пол Чой на английски с възхищение. — Елегантен кучи син.

Той го повтори на хакло.

— Обзалагам се, че е хванал тай-траулера с вълшебното си око. Те виждат всичко, всяка джонка, всеки кораб на няколко мили, дори и в буря.

Фор Фингър Уу замислено даде на кормчията нов курс и оставайки във водите на КНР се насочиха на север към островите и рифовете около Лан Тао, където щеше да е в безопасност за следващата среща. Там можеха да се прехвърлят на друга джонка с истински регистрации от КНР и Хонконг и да се промъкнат обратно в Абърдийн. Абърдийн! Пръстите му отново нервно докоснаха половинката монета. Беше я забравил в суматохата. Сега пръстите му потрепериха и безпокойството му пламна при мисълта за срещата му с тай-пана тази вечер. Имаше много време. Нямаше да закъснее. Въпреки това увеличи скоростта.

— Елате — повика Пуун и Пол Чой на възглавниците в задната част на кораба, където щяха да са насаме.

— Може би ще е разумно да си останем с джонките и да не вземаме от тези мръсни кораби, сине мой. — Пръстът на Уу прободе мрака в посоката, където беше патрулният кораб, — Чуждите дяволи още повече ще полудеят, ако имам някой от тях в моята флота. Но това твое вълшебно око… можеш ли да го инсталираш и да ни покажеш как да си служим с него?

— Мога да доведа експерти, които да го направят. Хора от Източното море, ще бъде по-добре да ги използваме тях, а не британци или германци.

Уу погледна приятеля си.

— Айейа!

— Не искам някое от тези лайна или техните вълшебни очи на кораба ми. Ако разчитаме на мръсниците, ще загубим богатствата си заедно с главите си — възропта другият.