Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 64

— Ще заминеш тогава, когато ти кажа аз — добави Уу неприязнено. — Ловиш риба в мътни води.

— Да. — „А също и ти — искаше да добави Пол Чой безстрашно. Ако си мислиш, че можеш да ме изнудиш, че аз съм на твоята въдица, то ти си на моята и имаш повече какво да губиш. Не си ли чувал за свидетелстване на съучастници, предавайки съучастниците си, да помолят за прошка“. Но той запази този бъдещ „номер“ в тайна, за да бъде използван, лицето му изразяваше вежливост и любезност.

— Всички води са опасни, ако боговете решат, че са опасни — каза той загадъчно.

Уу смукна дълбоко от цигарата си, усещайки дима дълбоко в себе си. Забеляза промяната в младия мъж пред него. Беше виждал много такива промени в много мъже. В много синове и много дъщери. Опитът от дългия му живот викаше: „Внимание! Това кученце е опасно, много опасно. Гудуедър Пуун беше прав: беше грешка, че доведох Доходоносния Чой на борда тази вечер. Сега той знае твърде много за нас.“

50

21:35 часа

Той тръгна по „Конът роуд“ щастлив, че толкова лесно му се удаде да се измъкне от тях. „Мръсни глупаци — помисли си, а възбудата му растеше — няма да мине много време преди всички те да си получат заслуженото, особено Бродхърст.“

Когато се увери, че е чист той спря под една улична лампа, обърна се кръгом в гъстия поток от пешеходци, бързащи и в двете посоки и махна на едно такси.

— Ето — каза той и даде на шофьора един адрес, написан на машина върху парче хартия.

Шофьорът го взе, вгледа се в него начумерен и си почеса главата.

— На китайски е. На гърба е на китайски — каза Грей услужливо.

Шофьорът не му обърна никакво внимание, гледайки неразбиращо адреса на английски. Грей се протегна и обърна бележката:

— Ето!

Шофьорът обърна арогантно хартията и отново погледна кръвнишки английския. После избълва куп проклятия, включи съединителя с рязко движение и се включи в ревящото движение.

„Грубиян“ — помисли Грей доста ядосан.

Таксито постоянно стържеше при смяната на скоростите. Докато навлизаше в града, шофьорът караше на заден по еднопосочните улици и тесни улички, за да се върне на „Конът роуд“.

Спряха пред съмнителен стар блок на една още по-съмнителна улица. Тротоарът беше разбит, тесен и изпъстрен с локви, колите свиреха пронизително с клаксоните си на спрялото такси. Нямаше номера, за да се ориентират. Грей излезе, каза на шофьора да чака и се върна малко назад до нещо, което приличаше на странична врата. Някакъв старец седеше на един счупен стол, пушеше и четеше вестник за състезания под една електрическа крушка.

— Това ли е улица „Куанс ийк“ номер 68 в Кенеди таун? — запита вежливо Грей.

Старецът се втренчи в него сякаш беше чудовище от друга планета, после го заля с порой от раздразнение на кантонезки.

— Улица „Куанс ийк“ 68 ли е? — повтори Грей по-бавно и по-силно. — Ке-не-ди та-ун?

Последва още един поток от гърлен кантонезки и грубо посочване към една малка врата. Старецът се изкашля, изплю се и отново се зае с вестника, прозявайки се.