Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 65

— Мръсен педераст — измърмори Грей, кипвайки. Отвори вратата. Вътре имаше мъничко, мрачно фоайе със смъкната боя и жалка редица от пощенски кутии с имена върху тях. С голямо облекчение видя името, което търсеше.

Върна се при таксито, извади портфейла си и два пъти внимателно погледна сумата върху апарата, преди да плати.

Асансьорът беше мъничък, кален, създаваше чувство за клаустрофобия и ужасно скърцаше. Слезе на четвъртия етаж и натисна бутона на номер 44. Вратата се отвори.

— Мистър Грей! Сър, това е чест! Моли, негова светлост пристигна! — Сем Фан му се усмихваше сияещ. Той беше голям и пълен йоркширец, червендалест със светлосини очи, бивш миньор и домакин на магазин, с важни приятели в Лейбъристката партия и Съвета на трейдюнионите. Лицето му беше дълбоко набраздено и покрито с дупчици, порите му бяха поели прашинки от въглищен прах. — Дявол го взел, това е удоволствие!

— Благодаря, мистър Фан. И на мене ми приятно да се запознаем. Слушал съм много за вас. — Грей свали шлифера си и с удоволствие прие поднесената бира.

— Седнете тук.

Апартаментът беше малък, безукорно чист, обзавеждането — скромно. Миришеше на пържени наденички и картофи и препечен хляб. Моли Фан излезе от кухнята, ръцете й бяха червени от дългогодишно търкане и миене. Беше ниска и закръглена, от същия миньорски град като мъжа й, на същата възраст и също толкова силна.

— Я, виж ти — каза сърдечно тя. — Бяхме като ударени от гръм като чухме, че ще ни посетите.

— Нашите общи приятели искаха новини от първа ръка за това как вървят нещата ви.

— Екстра. Караме я екстра — каза Фан. — Е, ясно е, че не е като у дома в Йоркшир липсват ни приятелите и Юниън хол, но имаме подслон и по малко храна. — Чу се шум от пускане на вода от тоалетната. — Имаме един приятел, с който си мислехме, че може да искате да се запознаете — каза Фан и отново се усмихна.

— О-о?

— А-ха.

Вратата на тоалетната се отвори. Едрият брадат мъж протегна ръката си топло.

— Сем ми е разказвал много за вас, мистър Грей. Аз съм капитан Грегор Суслов от съветския флот. Корабът ми е „Иванов“. Правим малък ремонт в това пристанище.

Грей сдържано се ръкува.

— Приятно ми е да се запознаем.

— Ние имаме някои общи приятели, мистър Грей.

— О!

— Да. Зденек Хонзолов от Прага.

— О! О, да! — усмихна се Грей. — Запознах се с него при посещение на една парламентарна делегация на трейдюнионите в Чехословакия миналата година.

— Хареса ли ви Прага?

— Много е интересна. Много. Не ми хареса обаче… съветското присъствие.

Суслов се изсмя.

— Ние сме поканени от тях. Обичаме да се грижим за приятелите си. Но, аз също не одобрявам голяма част от онова, което става. Там в Европа. Дори у майка Русия.

Сем Фан каза:

— Седнете, моля ви се, седнете.

Те насядаха около голямата маса във всекидневната, застлана с чиста бяла покривка.

— Вие разбира се знаете, че не съм и никога не съм бил комунист — каза Грей. — Не одобрявам полицейските държави. Убеден съм, че пътят към бъдещето е нашият британски демократичен социализъм — Парламент, избрани депутати, опозиция… макар че много от идеите на марксизма-ленинизма заслужават специално внимание.