Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 53

— Отвратително! — Старецът се изкикоти. — Дори по-ужасно, да позволи да го хванат. Но тогава ти показа грешката на този блудник в ужасните му начинания, Гудуедър Пуун.

Те се изсмяха щастливи.

— Да му отрежа ли другото ухо, Фор Фингър?

— Още не. Скоро, да, много скоро.

Пуун отново почеса главата си.

— Едно нещо не разбирам. Не разбирам защо ми каза да сложа техния знак на Сан Намбър Уан и да го оставя така, както те планираха да го оставят? — Той се намръщи. — Когато този блудният умре, това означава, че всички Бивши вълци са мъртви, айейа! Така, че каква е ползата от този знак?

Фор Фингър се изкикоти.

— Всичко става ясно на онзи, който чака. Търпение — каза той, много доволен от себе си.

Знакът внушаваше, че Вълците са живи. Ако само той и Пуун знаеха, че всички са мъртви, по всяко време можеше да възкреси, тях или заплахата от тях. По негова прищявка. „Да — помисли си щастливо той, — убий един, за да изпълниш с ужас десет хиляди! Вълците лесно могат да станат постоянен източник на допълнителен доход на нищожна цена. Няколко телефонни обаждания, едно или две умишлени похищения, може би още нечие ухо.“

— Търпение, Гудуедър Пуун. Скоро ще раз… — Той спря. Двамата мъже съсредоточиха поглед върху същата точка в тъмнината. Един малък слабо осветен товарен кораб току-що започна да се вижда. След миг две светлини проблеснаха на върха на мачтата му. Уу веднага отиде на командния пост и изпрати отговор. Корабът отвърна.

— Добре — щастливо каза Уу, святкайки в знак на потвърждение. Екипажът на палубата също беше видял светлините. Един изтича долу, за да доведе останалите моряци, а другите застанаха на бойните си позиции. Очите на Уу попаднаха на Смолпокс Кин. — Първо него — каза той с неприязън. — Доведете сина ми тук.

Пол Чой едва опипваше пътя си по палубата. С благодарност гълташе чистия въздух, вонята, която идваше от долните палуби надделяваше. Изкатери се по пътеката, водеща към кърмата. Когато видя червената мръсотия по палубата и лицето на Смолпокс, стомахът му отново се разбунтува и той още веднъж повърна през борда.

Фор Фингър Уу каза:

— Дай ръка на Гудуедър Пуун.

— Какво?

— Ушите ти с повърнато ли са пълни? — изкрещя старецът. — Дай му ръка.

Изплашен Пол Чой се олюля към стария моряк, а кормчията гледаше с интерес.

— Какво искаш… какво искаш да направя?

— Вземи му краката!

Пол Чой се опита да овладее желанието си да повърне. Затвори очи. Ноздрите му бяха пълни с миризмата на повръщано и кръв. Наведе се, взе краката и част от тежката верига и се олюля почти падайки. Гудуедър Пуун носеше основната част от теглото, а и с лекота можеше сам да го носи. Пол Чой също, ако беше необходимо. Той без усилие постави Смолпокс Кин върху перилата.

— Задръж го там! — по предварително споразумение с Фор Фингър старият моряк отстъпи назад, като остави Пол Чой да задържи изпадналия в безсъзнание, с осакатено лице и тежко тяло Кин.