Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 51

Джеймс Клавел

Армстронг изсумтя. Той разтърка очи, за да отпъди умората.

— Може би си заслужава да се срещне човек със съпругата на Джон Чен — Барбара. Щях да направя това утре, но… е, сигурно си заслужава.

— Вече си уредих среща. А първо отивам до Ша Чин. Може би тамошните нещастници са пропуснали нещо в дъжда.

— Добра идея. — Армстронг с тревога гледаше как Змията отпива от уискито си.

— Какво си намислил? — попита той, като знаеше, че има нещо.

Смит го погледна в очите.

— Има доста неща, които не са ми ясни в това отвличане. Защо например беше предложена такава голяма награда от Хай Дрегън за пленяването на Джон — жив или мъртъв, любопитно нали?

— Попитай ги.

— Трябва. Попитах един, който познава един от тях. — Змията вдигна рамене. — Нищо. Абсолютно нищо — той се поколеба. — Ще трябва отново да поизровим миналото на Джон.

Армстронг усети как го прониза студ.

— Добра идея.

— Знаеш ли, че Мери го е познавала? Във военнопленническия лагер в Стенли?

— Да. — Армстронг пийна малко бира, но не усети вкуса й.

— Тя може да ни даде насока. Ако Джон е бил, да кажем, свързан с черния пазар в лагера. — Светлосините му очи задържаха светлосините очи на Армстронг. — Може да си струва да се попита.

— Ще помисля за това. Да. Ще помисля за това. — Големият мъж не хранеше лоши чувства към Змията. Ако беше на негово място щеше да направи същото. Вълците бяха много опасни и първата вълна на терор вече заливаше китайското общество. „Колко ли още хора знаят за Мери и Джон Чен? — запита се той. — Или за 40 000, които още изгарят чекмеджето на бюрото ми, изгарят душата ми.“ — Това беше много отдавна.

— Да.

Армстронг надигна бирата си.

— Имаш ли си „приятели“, които да ти помагат?

— Нека само да кажем, че се дават много значителни награди, бързам да добавя с благодарност, от нашето комарджийско братство. — Сардоничната усмивка изчезна от лицето на Смит. И шеговитостта. — Трябва да хванем онези мръсни Вълци много бързо или те наистина ще разстроят нашите планове.

49

21:54 часа

Фор Фингър Уу беше на високата кърма на моторизираната джонка, която се поклащаше сред лекото вълнение на мястото на срещата, доста навътре в морето. Всички светлини бяха загасени.

— Слушай, вълчо лайно, — изсъска той на Смолпокс Кин, който лежеше треперейки на палубата в краката му, обезумял от болка, с ръце привързани към тялото му и тежки вериги. — Искам да знам кой още е във вашата гадна банда и от къде взе монетата, половината от монетата. — Отговор не последва. — Разбуди мръсника.

Гудуедър Пуун услужливо изля още една кофа морска вода върху проснатия младеж. Когато и от това нямаше полза, той се наведе с ножа си. Смолпокс Кин веднага изскимтя и излезе от вцепенението.

— Какво, какво е това, Господи? — изпищя той. — Повече не… какво е това, какво искаш?