Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 55

Цялата операция беше проведена в тишина, без усилие и за секунди. След няколко мига слабите светлини на мачтите на тай-траулера изчезнаха в тъмнината и те отново бяха сами в морето.

Уу и Гудуедър Пуун запалиха цигари.

— Много добре — каза Гудуедър Пуун.

Фор Фингър не отговори, ушите му слушаха приятните звуци на моторите. „Няма проблеми там — помисли си той. Сетивата му изследваха вятъра. — Няма проблем там. — Очите му бродеха из мрака. — Там също няма нищо — каза си той. Защо тогава си неспокоен? Дали е заради седмия син?“

Хвърли поглед към Пол Чой, който беше до страничния отвор с гръб към него. Не. Там също няма никаква опасност. Пол Чой гледаше балите. Те оставяха малка диря. Любопитството му надделя и се чувстваше малко по-добре, уискито го затопляше и солта сега миришеше хубаво. Вълнението от срещата и това, че е далеч и на сигурно място.

— Защо не ги качиш на борда, татко? Можеш да ги изгубиш.

Уу побутна Пуун да отговори.

— По-добре е да оставим морските плодове на морето, Доходоносни Чой, докато е достатъчно безопасно, за да ги изнесем на брега. Айейа?

— Казвам се Пол. — Младият мъж погледна пак към баща си и потръпна. — Нямаше нужда да убивате оня блудния.

— Капитанът не го е убил — каза Гудуедър Пуун, хилейки се и отговаряйки вместо стареца. — Ти го направи, Доходоносни Чой. Ти го хвърли през борда. Видях го ясно. Бях на половин крачка от теб.

— Лъжи! Опитах се да го издърпам обратно! И при всички случаи той ми нареди да го направя. Той ме заплаши.

Старият моряк вдигна рамене.

— Разправяй ги тия на някой чужд дяволски съдия, Доходоносни Чой, и това няма да ти донесе никаква полза, дявол да го вземе!

— Името ми не е До…

— Капитанът на флотата те нарече Доходоносни, затова за всички богове ти си Доходоносният завинаги. Айейа — добави той, като се ухили на Фор Фингър.

Старецът нищо не каза само се усмихна и показа няколкото си счупени зъба и това направи гримасата му дори по-страшна. Плешивата му глава и потъмнялото лице кимаха в знак на съгласие. После спря очи на сина си. Пол Чой потрепери, независимо от смелостта си.

— Твоята тайна е дълбоко в мен, сине мой. Никога не бива да се страхуваш. Никой на тази лодка нищо не е видял. Така ли е, Гудуедър Пуун?

— Не, нищо. Всички богове и големи и малки са свидетели. Никой нищо не е видял!