Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 52

Фор Фингър Уу повтори онова, което беше казал. Младежът изписка отново, когато Гудуедър Пуун го бодна.

— Казах ви всичко… всичко… всичко. — Отчаяно, не вярвайки, че във вселената може да съществува толкова много болка, болка, която не можеше да се понесе, той отново избъбри кои бяха членовете на бандата, истинските им имена и адреси, дори за старата бавачка в Абърдийн. — Баща ми ми даде монетата… аз не зная откъде… той ми я даде, без да ми каже къ… той я даде къъълнааа сеее… — гласът му заглъхна.

Още веднъж припадна.

Фор Фингър Уу се изплю отвратен.

Дю не ло мо, днешната младеж няма никаква сила на духа!

Нощта беше тъмна и един неприятен вятър подухваше от време на време. Мощният и равномерно работещ мотор, който бръмчеше приятно задържаше неизбежното движение на джонката напред. Бяха на няколко мили югозападно от Хонконг, непосредствено зад морските пътища, зад водите на КНР и огромното устие на река Пърл до самото пристанище, откритото море беше до дясната страна на кораба. Всички платна бяха свити.

Той запали цигара и се закашля.

— Всички богове проклинат всички триединни мръсници.

— Да го събудя ли, пак? — попита Гудуедър Пуун.

— Не. Не, мръсникът каза истината, поне толкова колкото знае. — Загрубелите пръсти на Уу се протегнаха и нервно докоснаха половинката от монетата, която носеше около врата си под дрипавата си потна риза, за да се увери, че е още там. Вълнението се надигна у него при мисълта, че монетата може да е истинска, че може да е липсващото съкровище на Филип Чен.

— Много добре се справи, Гудуедър Пуун. Довечера ще получиш премия. — Погледът му се отправи на югоизток, търсейки сигнала. Той беше закъснял, но това още не го тревожеше. Носът му от само себе си подуши вятъра, а езикът му опита вкуса — остър и наситено солен. Очите му пребродиха небето, морето и хоризонта. — Скоро пак ще вали — измърмори той.

Пуун запали нова цигара от угарката.

— Това ще провали ли надбягванията в събота?

Старецът вдигна рамене.

— Ако боговете пожелаят. Мисля, че утре отново ще бъде адски облачно. Освен ако вятърът не промени посоката. Ще имаме дяволските ветрове, върховните ветрове, и онези мръсници могат да ни разпръснат по четирите морета. Пикая на върховните ветрове.

Гудуедър погледна на югоизток. Беше уловил нещо с периферното си зрение.

— Видя ли?

След миг Фор Фингър поклати глава.

— Има много време, много време.

— Да. — Старият моряк отново хвърли поглед на овързаното с вериги тяло. Лицето му се намръщи. — Еееий, но когато Доходният Чой пребледня като медуза при първи писък на този блудник и при вида на кръвта трябваше да пусна газ, да се изсмея и да спася реномето му! Днес младите нямат никакви сила на духа — повтори Уу, а после запали нова цигара и поклати глава. — Но ти си прав. След тази вечер Доходният ще бъде оставен там, където му е мястото, за да стане още по-доходоносен. — Той хвърли поглед на Смолпокс Кин. — Мъртъв ли е?

— Още не. Какъв противен кучи син и мръсник — да удари с лопата Сан Намбър Уан на „Хаус ъф Чен“, а после да ни излъже за това, айейа! И да отреже ухото на Чен и да обвини баща си и брат си и да лъже и за това! А после да вземе откупа, макар че не можеха да доставят стоките! Ужасно!