Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 54

— Пусни го през борда! — нареди Уу.

— Но, татко… моля те… той е… той не е мъ… не е мъртъв още. Мо…

— Пусни го през борда!

Извън себе си от страх и отвращение Пол Чой се опита да изтегли тялото на борда, но вятърът изрева, наклони джонката и последният от Бившите вълци се прекатури в морето и потъна без следа. Пол Чой безпомощно се втренчи във вълните. Видя, че по ризата и ръцете му има кръв.

— Тука! — с пресипнал глас Уу подаде на сина си бутилка. В нея имаше уиски, качествено уиски. Пол Чой малко се задави, но стомахът му задържа напитката. Уу се обърна към капитанския мостик, помаха на кормчията в посока на кораба, регулаторът беше отворен за пълен напред. Пол Чой почти падна, но успя да сграбчи парапета и се задържа на краката си, неподготвен за неочаквания рев и рязко увеличената скорост. Погледна баща си. Старецът беше до румпела, Гудуедър Пуун наблизо, и двамата се взираха в мрака. Виждаше малкия кораб и стомахът му отново се разбърка, мразеше баща си, гадно му беше, че е на борда, въвлечен в нещо, което очевидно е контрабанда.

„Каквото и да е направил този нещастен кучи син — помисли си той разярен — не заслужава да вземаш закона в свои ръце. Трябваше да бъде предаден на полицията, за да го обесят или тикнат в затвора или каквото и да е.“

Уу почувства очите му върху себе си и хвърли поглед назад. Лицето му не се промени.

— Ела — нареди той, а ръката му без палец мушкаше перилото пред него. — Застани тук.

Пол Чой вдървено се подчини. Беше много по-висок от баща си и Гудуедър Пуун, но изглеждаше като сламка в сравнение с всеки от тях.

Джонката вървеше бързо през мрака, морето и нощта бяха черни. Съвсем слаба лунна светлина проникваше през надвисналите облаци. Скоро се доближиха до кърмовата част на съда и до щирборда. Той беше малък, бавен и доста стар и тромаво се накланяше от вълните.

— Това е крайбрежен кораб — обясни Гудуедър Пуун, — наричаме ги тай-траулер. Има дузини мръсници във всички азиатски води. Те са въшките на моретата, Доходоносни Чой, с екипажи от отрепки и капитани — отрепки. Повечето правят курсове до Банкок, Сингапур, Манила, Хонконг и навсякъде, закъдето има товар. Този е от Банкок. — Изкашля се и се изплю, с което още веднъж отврати младежа. — Не бих искал да пътувам на някоя от онези смрадливи пачаври. Т…

Той спря. Имаше още един кратък проблясващ сигнал. Уу му отговори, тогава всички на палубата видяха плискането и как нещо тежко падна през борда. Фор Фингър Уу изкомандва „всички машини стоп“. Внезапната тишина беше оглушителна. Джонката се движеше леко и се отклоняваше от посоката докато намаляваше.

Един от наблюдателите на носа даде сигнал с флаг. Уу веднага ускори и направи поправка. Още един тих сигнал и нова смяна на посоката.

Уу веднага даде заден ход. Витлата тежко заудряха морето. После спря тласъка. Джонката беше по-близо до въжето на поклащащите се шамандури. Загрубелият старец изглеждаше като част от кораба със закованите си напред в морето очи. Уу вдървено маневрираше с тромавата джонка по посока на шамандурите. След няколко мига един моряк с дълъг закривен прът за акостиране се наведе от главната палуба и закачи въжето. Грубите коркови шамандури ловко бяха качени на борда. С привично движение главният матрос отряза шамандурите и ги захвърли през борда, след като се увериха, че балите прикрепени към другия край на въжето долу бяха здрави и непокътнати. Сега Пол Чой виждаше ясно. Бяха две, около шест на три фута, вързани заедно с въже здраво под водата, теглото им при потапянето държеше дебелото въже изпънато. Веднага щом всичко беше сигурно, товарът здрав по края, макар и все още пет или шест фута под повърхността на морето, главният матрос даде сигнал. Фор Фингър веднага приготви джонката за отплаване и те се понесоха в различни посоки.