Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 50

Усети кожата си да овлажнява от страх като се сети какво го очаква занапред Брайън Куок.

— Барман!

— Да, сър, идвам!

— Добър вечер, Робърт, може ли да се присъединя към теб? — запита главният инспектор Доналд С. С. Смит.

— О, здравей. Да… седни — каза той равнодушно. Смит седна до него на бара и оправи превръзката на ръката си.

— Как е?

— Както обикновено — Смит кимна и Армстронг си помисли, че прякорът му беше доста уместен. Змията. Смит изглеждаше добре, гладък, гъвкав като змия, излъчваше същата ужасяваща опасност и имаше същия навик да си облизва устните от време на време с върха на езика.

— Боже! Още не мога да повярвам, че е Брайън. — Смит беше един от малкото, които знаеха. — Потресаващо.

— Да.

— Робърт, беше ми наредено от директора на криминалното разследване — най-големия началник на Армстронг — да поема случая с Бившите вълци от теб, докато си зает. И всеки друг, който би искал да поема.

— Всичко е в папките. Старшина Танг-по е моят заместник… той е добър детектив, всъщност много добър. — Армстронг отпи наведнъж голяма глътка бира и добави цинично: — И има добри връзки.

Смит се усмихна само с устни:

— Добре, това е някаква помощ.

— Далеч съм от подобна мисъл, Стари приятелю. Източен Абърдийн отнема цялото ми умение. А сега какво става с Бившите вълци. Продължава ли наблюдението на Филип Чен?

— Да. И на жена му. Интересно, че преди Дайан да се омъжи за стария скъперник беше Мей-уей Т’Чънг, нали? Интересно е и, че един от нейните братовчеди е Хамингбърд Санг.

Армстронг се вгледа в него.

— Взел си си домашно.

— Всичко е част от службата! — добави мрачно Смит. — Бих желал да прибера тези Вълци съвсем умно. Вече имаме три уплашени обаждания в Източен Абърдийн от хора, на които Вълците са се обадили по телефона с искане за хюнг-яу „много бързо“ или отвличане. Чувам, че същото е и в колонията. Ако са ни се обадили трима изплашени граждани можеш да се обзаложиш, че на триста не им е стигнал куражът — Смит отпи от уискито си. — Това не е добре за бизнеса, изобщо не е добре. Има толкова много мазнина по кравата. Ако не хванем бързо Бившите вълци, тези мръсници ще получат много пари — няколко бързи телефонни разговора и парите ще са в пощата, бедните нещастници ще бъдат доволни да дадат откуп, за да се отърват от отвличане.

— Съгласен съм. — Армстронг допи бирата си. — Искаш ли още едно?

Смит кимна.

— Добре. Барман. Смяташ, че има връзка между Джон Чен и Хамингбърд Санг? — Той си спомни Санг, богатия корабен магнат, който според мълвата е отвлечен преди шест години и се усмихна недоверчиво. — За Бога не съм мислил за него от години.

— Аз също. Случаите не си приличат, а ние сложихме неговите похитители в пандиза за двадесет години и те ще изгният там, без да разберем, че вероятно има връзка. — Смит повдигна рамене. — Дайан Чен трябва да е ненавиждала Джон, а в отговор той я е ненавиждал — всички го знаят. Същото е и с Хамингбърд. — Той се засмя. — Другият прякор на Хамингбърд, в търговията така да се каже, е Ноузи-ноузи.