Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 49

Всеки след седмица сън-събуждане-сън, последван от два или три дена без сън. Всеки.

„О, всемогъщи Боже — помисли си Армстронг — ти, нещастно мръсно копеле, ти ще се опиташ да издържиш, а това изобщо няма да ти е от полза. Изобщо. — Армстронг отново се сети. — Но той не е твой приятел, а вражески агент — просто «клиент» и враг, който години наред е предавал теб, всичко и всички. Вероятно той е тикнал в затвора Фонг Фонг и неговите момчета, които са сега в някоя отвратителна смрадлива килия и получават същото, но без лекари и наблюдение и грижи. И все пак можеш ли да се гордееш с този вид манипулиране, може ли някой цивилизован човек?

Не. Необходимо ли е да се вкарват отвратителни химикали в някое безпомощно тяло?

Не… да, да, така е, да, понякога, и убиването понякога е необходимо. Луди кучета, хора — о, да, някои хора са зли и луди кучета. Да. Човек трябва да използва тези модерни психически способи, развити от комунистите под ръководството на КГБ. Ах, но трябва ли да ги следваме?

За Бога не зная, но зная, че КГБ се опитва да разруши всичко и да ни доведе до тяхното ниво…“

Погледът на Армстронг се фокусира и той видя, че всички са се втренчили в него.

— Какво?

— Да продължим ли с двучасовия цикъл, сър? — повтори обезпокоен лекарят.

— Да. Да, и в 6:30 ще започнем с първия разговор.

— Вие ли ще го водите?

— Такова е нареждането, за Бога — изръмжа Армстронг. — Не можеш ли да четеш, дявол да го вземе?

— О, съжалявам — отвърна веднага докторът. Всички знаеха за приятелството на Армстронг и Куок и за нареждането на Крос той да води разпита. — Искаш ли успокоително, Стари приятелю? — попита д-р Дорн загрижено.

Армстронг го напсува и си тръгна ядосан, че е позволил на доктора да го вбеси. Качи се на най-горния етаж до офицерската трапезария.

— Барман!

— Идвам, сър!

Обичайната му халба с бира пристигна бързо, но тази вечер прекрасната тъмна течност, която обичаше — малцова, силна и горчива — не уталожи жаждата му, нито изчисти лошия вкус от устата му. Хиляди пъти се беше измъчвал от въпроса какво би направил, ако ТЕ го заловят и го оставят гол в една такава клетка и познавайки повечето технически похвати и хитрини. „Може би ще се справя. По-добре от бедния нещастник Брайън — помисли си мрачно той. — Бедният човечец знае толкова малко. Да, но дали повечето познания ти помагат, когато ти си «клиентът»?“