Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 338

На асансьора чакаше Роджър Крос. Той й отвори вратата и натисна копчето за надолу.

— Благодаря. Хубав купон, нали? — каза тя.

— Да, да, наистина — отвърна разсеяно Крос. Даде й път на партера, а после закрачи през изхода надолу по хълма.

„Закъде ли се е забързал?“ — учуди се Кейси и се запъти към групата, която чакаше за таксита, радостна, че вече бе престанало да вали. Изведнъж се спря. Във фоайето влизаше Орланда Рамос с пакети в ръце. Двете жени се видяха едновременно. Първа се съвзе Орланда:

— Добър вечер, Кейси — поздрави тя с най-очарователната си усмивка. — Изглеждаш прекрасно.

— Ти също — отвърна Кейси. Това беше истина. Бледосинята пола и блуза, с които беше облечена съперничката й, се съчетаваха отлично.

Орланда изля нетърпелив поток от кантонезки думи върху сбръчкания портиер, който се разтакаваше наблизо. Той веднага пое пакетите й, като мрънкаше нещо под носа си.

— Извинявай, Кейси — каза любезно тя с нотка на безпокойство в гласа си, — но малко по-надолу имаше свличане на пръст и се наложи да оставя колата си там. Ти, ти на гости ли си тук?

— Не, тъкмо си тръгвах. А ти тук ли живееш?

— Да, тук.

Пак замълча с намерение да се сбогуват. Кейси кимна вежливо за лека нощ и понечи да си тръгне.

— Може би трябва да поговорим — каза Орланда и тя се спря.

— Разбира се, Орланда, когато пожелаеш.

— Сега имаш ли време?

— Мисля, че да.

— Искаш ли да се поразходим заедно до колата ми? Трябва да взема и останалите пакети. Ти и без това няма да успееш да хванеш такси оттук, долу ще е по-лесно.

— Добре.

Двете жени излязоха навън. Нощта беше хладна, но Кейси гореше отвътре, както и Орланда, всяка от тях знаеше какво им предстои и се боеше от другата. Стъпваха много внимателно. Улицата беше мокра от водата, която се стичаше надолу. Надвисналите облаци предвещаваха още дъжд. На петдесетина ярда по-надолу Кейси забеляза мястото, където част от дигата беше поддала и бе засипала пътя със смесица от пръст, камъни, храсти и чакъл. Нямаше тротоар. От другата страна на свлачището се бе образувала опашка от коли, които маневрираха нетърпеливо, за да завият обратно. По дигата се катереха неколцина пешеходци.

— Отдавна ли живееш в „Роуз корт“? — попита Кейси.

— От няколко години. Тук е много приятно. Аз ми… Ти на приема на Джейсън, на „Ейжън пропъртис“ ли беше?

— Да — Кейси забеляза облекчението по лицето на Орланда и се ядоса, но сдържа гнева си. — Орланда, всъщност ние няма за какво да говорим, нали? Нека си пожелаем лека нощ.