Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 339

Джеймс Клавел

Орланда я погледна.

— Линк е при мен. В апартамента ми. В момента.

— Предполагах.

— Това не те ли безпокои?

— Да, и то много. Но си е негова работа. Както знаеш, ние нито сме женени, нито дори сгодени — ти имаш един начин на действие, аз друг, затова…

— Какво искаш да кажеш? — попита Орланда.

— Искам да кажа, че познавам Линк от седем години, а ти от седем дни.

— Това няма значение — отвърна предизвикателно Орланда. — Ние се обичаме.

— Ще в…

Кейси едва не бе избутана от някаква шумна група китайци, които профучаха покрай тях. Отдолу идваха и други хора. Минаха и някои от гостите на приема, които слизаха надолу по хълма. Сред тях беше и лейди Джоана, която ги изгледа любопитно, но отмина.

Когато отново останаха сами, Кейси продължи:

— Ще видим. Лека нощ, Орланда — пожела й тя, макар че й се искаше да изкрещи: „ти печелиш парите си по гръб, а аз трябва да изработвам своите и тази любов, за която претендираш, означава само едно: пари. Мъжете са такива идиоти.“

— Странното е, че не виня Линк — промърмори тя високо, като видя твърдата брадичка, пламтящите решителни очи, идеалното, чувствено и стройно тяло. — Лека нощ.

Кейси си тръгна.

„Сега трябва да променя плана си. Тази вечер щях да се отдам на Линк, но сега нещата са различни. Щом като е в леглото й, той е омагьосан от нея. Слава Богу, че го разбрах. Божичко, щях да му предложа, а той нямаше как да не откаже и тогава… Сега мога… Какво да правя?

По дяволите всички Орланди на този свят! На тях им е толкова лесно. Те от първия ден си имат стратегия. Ами ние?

Какво да правя? Да изчакам до 25 ноември и да се надявам, че дотогава Орланда ще му дотегне до смърт?

Не и тя. Тя е като динамит и знае, че Линк е нейният пропуск към вечността. Аз мога успешно да й съпернича. Може би не в леглото или в кухнята, но ще се науча.“

Кейси стъпи на един голям камък, като проклинаше калта, която цапаше обувките й, и скочи от другата страна на земния насип. Начело на колоната от автомобили беше Ролсът с шофьора на Дънрос.

— Извинете, миси, тай-пан още там?

— Да, да, там е.

— А, благодаря.

Шофьорът заключи колата, прескочи бариерата на пътя и се закатери нагоре по хълма; Кейси се обърна и го загледа. Погледът й се спря на Орланда, която идваше насреща й и я изгледа, като й се искаше да я избута в калта. Стана й забавно и тя не се помръдна, чакаше съперничката й да се приближи. Видя как погледът й се вкамени, но по лицето й нямаше страх, а само много уверена полуусмивка. Орланда мина безстрашно покрай нея и Кейси изведнъж осъзна, че бе успяла да се наложи. Може би и тя се страхува от нея и от нейната сила толкова. Обърнала поглед към „Роуз корт“, тази бляскава кула от светлина, чудейки се зад кой ли светещ или тъмен прозорец е сега Линк…

Когато Орланда зърна Кейси, веднага реши, че е ходила до апартамента й и е заварила там Бартлет — както би направила тя. И макар че вече знаеше всъщност къде е била Кейси, при вида на съперничката й отново я обзе страх. „Дали тя не му влияе по някакъв начин чрез «Пар-Кон»? — запита се разтреперана Орланда. — Може ли да го контролира чрез акции и дялове? Ако първата жена на Линк едва не го е разорила и Кейси го е спасявала толкова пъти, колкото казва той, тя не може да не го е оплела. Ако бях на нейно място, аз щях да го направя, разбира се, че щях.“