Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 336

В малката спалня отзад Плъм бръкна в чекмеджето на бюрото, близо до обкования с желязо моряшки сандък. Вратата се отвори и той рязко се извърна, видя Крос и лицето му се изкриви.

— Какво правиш тук, по дяволите? Ти нарочно… — Преди да разбере какво става, Крос се озова с един скок в средата на стаята и го удари с юмрук. Плъм зяпна и понечи да се нахвърли върху него, но Крос отново го удари и той политна назад към леглото, като се строполи върху него. — Какво, по…

— Мълчи и слушай — изсъска Крос. — Суслов ще те предаде!

Плъм зяпна, ударените места пламтяха. Ядът му мигновено се изпари.

— Какво?

— Суслов ще те предаде на Съндърс, а с тебе и всички нас — Крос присви очи. — Добре ли си сега? За Бога, говори по-тихо.

— Какво? Да… да. Аз… да.

— Извинявай, Джейсън, но само това можех да направя.

— Няма, няма нищо. Какво, по дяволите, става тук, Роджър?

Плъм се изправи от леглото, от ъгълчето на устата му се стичаше тънка струйка кръв. Вече се владееше напълно. Отвън на приливи и отливи долитаха неясни разговори.

— Трябва да съставим някакъв план — каза строго Крос и предаде разговора си със Суслов. — Мисля, че успях да го убедя да се откаже, но този глупак е ненадежден и никой не знае какво може да направи. Сигурен съм, че ако не му предаде Артър, Съндърс ще го издаде и Суслов няма повече да се върне в Хонконг. Ще го арестуват и ще го унищожат. Тогава…

— Ами Дънрос? — попита безпомощно Плъм. — Той можеше да го отърве. Сега Грегор просто няма как да не проговори. Защо ме спря?

— Трябваше. Нямах време да ти кажа. Слушай, след като се видях със Суслов, проверих в управлението. Оттам ми казаха, че Тип Ток е помогнал на тия копелета да се измъкнат от капана с парите на „Чайна“. А знаех, че Йан е уредил заема — излъга Крос. — Така че с или без Дънрос, изтичането на капитал от банките ще спре, а борсата ще се оживи. Но което е по-лошо, един наш информатор ми пошушна, че Съндърс е утроил наблюдението над Кай Так, а също и на „Иванов“ и че точно сега отварят всеки сандък, всяка чанта, претърсват оборудването, проверяват всички кули, които се качват на борда. Ако бяха открили Дънрос в сандъка, което неминуемо щеше да се случи, щяхме да попаднем в капан.

Плъм ставаше все по-неспокоен. Тръпки го побиваха.

— Ами, ами… Ако предадем Грегор на Съндърс? — извика той. — Ами ако…

— Не викай! Ти въобще не разсъждаваш, за Бога! Та Грегор ни познава, Съндърс ще го подложи на „сън — безсъние-сън“, ще го пъхне в червената стая и той всичко ще разкаже! Тогава с нас е свършено, свършено е със „Севрин“ и Съветите ще се върнат десет години назад в Азия.

Плъм потрепери.

— Какво ще правим?

— Нека Грегор се качи на кораба си и отплува от Хонконг. Да се надяваме на Бога, че ще се оправи с шефовете си. Дори и да издаде името ти на Съндърс, ние така дълбоко сме законспирирани, че ще успеем да се отървем. Ти си британец, а не чужд поданик! Да благодарим на Бога, че имаме закони, които ни защитават — дори и Законът за държавната тайна. Не се притеснявай, нищо няма да се случи, без да знам, а ако стане нещо, ще разбера веднага. Винаги ще имаме достатъчно време за план 3.