Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 337

План 3 беше сложен начин за бягство, който Плъм измисли за подобен случай — с фалшиви паспорти, заверени самолетни билети, готов багаж, дрехи, маскировка и легенди, дори и шперцове за чакални на аерогарите, за да не им се налага да минават през емиграционните служби — този план имаше 95 шанс за успех при едночасово предупреждение.

— Божичко! — Плъм погледна към готовия си куфар. — Божичко — повтори той, после отиде до огледалото и погледна лицето си. Червенината му намаляваше. Наплиска се с вода.

Крос го гледаше, чудейки се дали е успял да го убеди. Това беше най-доброто, което можеше да направи при тези обстоятелства. Мразеше импровизациите, но в този случай нямаше друг избор. Ама че живот! Всеки един от тях е заменим, с изключение на него — Суслов, Плъм, Съндърс, Куок, Армстронг, дори губернаторът.

— Какво? — попита Плъм, докато се оглеждаше в огледалото.

— Мислех си с каква тежка работа сме се захванали.

— Целта я оправдава. Това е единственото нещо, което има значение.

Крос не издаде презрението си.

„Май вече не си ни толкова необходим, Джейсън, Стари приятелю“ — помисли си той, после отиде до телефона.

— Да? — позна гласа на Суслов и се изкашля със сухата кашлица на Артър. — Мистър Лоп-синг, моля — допълни той паролата, имитирайки идеално гласа на Плъм, и продължи настоятелно. — Провал. Мишената не се яви. Внимавай на дока. Наблюдението е утроено. Не можем да доставим сандъка. Успех — затвори. Тишината се задълбочи.

— Това е като погребален звън за него, нали? — каза тъжно Плъм.

Крос се поколеба. После мрачно се усмихна.

— По-добре за него, отколкото за теб. Нали?

78

20:25 часа

В шумния хол в другия край на коридора Кейси допи чашата си и я остави. Чувстваше се несигурна и някак си особено. Част от нея се радваше за избавлението на Дънрос, а другата съжаляваше, че сега Горнт попадна в капан. С всички тия сделки, които се сключваха в момента покрай нея, й беше съвсем ясно, че началната цена на акциите на „Струан“ ще бъде много висока.

„Горкият Куилън — помисли си тя. — Ако не покрие добре позицията си, здравата ще загази — и нека си призная, аз, го натопих. Не е ли така?

Да, но трябваше да измъкна Дънрос, защото без него Горнт щеше здравата да ни притисне — и не само нас, а и всички останали. И не забравяй, че не ти започна натиска срещу «Струан» за понижаване курса на акциите им. Това беше идея на Линк, а не твоя. А не казва ли винаги той, че работата не трябва да се смесва с удоволствието? Не сме ли се ръководили открай време от този принцип?

Линк. Винаги опирам до него.“

Кейси нито го бе виждала, нито чувала през деня. Трябваше да се срещнат на закуска, но на вратата му имаше надпис „Не безпокойте“, а и телефонът му беше изключен, така че тя го остави и се освободи от мисълта за Орланда — може би е с него? А тази вечер, като се прибра от плаването, намери бележка „Привет, приятно прекарване“. Тя си взе душ, преоблече се, сподави нетърпението си и дойде тук. Отначало не беше никак интересно, в стаята цареше някакво униние и обреченост, а след новината и шумното напускане на Горнт пак стана тъпо. Малко след това Дънрос се доближи до нея през навалицата, за да й благодари, но почти веднага бе заобиколен от развълнувани мъже, които обсъждаха сделки и вероятности. Кейси ги наблюдаваше. Линк сигурно се е върнал в хотела. Искаше й се… няма значение. Никой не забеляза излизането й.