Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 340

Без да иска, Орланда погледна назад. Кейси все още гледаше към „Роуз корт“. Зад нея от фоайето излезе Дънрос с цяла тълпа хора — сред тях Рико, Токс, Филип и Дайан Чен — и тръгнаха надолу по хълма. Как да се държи с Линк, като се върне. Дали да му каже, че е срещнала Кейси, или не? Орланда извади вцепенено останалите пакети от колата си.

„Аз знам едно — повтаряше си отново и отново тя. — Линк е мой и независимо от Кейси, аз ще се оженя за него, каквото и да ми струва това.“

Кейси видя Дънрос да излиза от фоайето и се загледа в него, като му се любуваше — висок, жизнерадостен и изглеждаше с десет години по-млад от първата им среща. Зарадва се много, че му беше помогнала. И точно като се обърна да си върви, го чу да я вика:

— Кейси! Кейси! Чакай малко! — тя се обърна. — Хайде с нас на вечеря? — покани я той.

Тя поклати глава отрицателно, тъй като нямаше настроение, и отвърна:

— Благодаря, но имам среща! До ут…

В този момент земята пропадна.

79

20:56 часа

Свличането беше започнало по-нагоре в планината, над „По Шан роуд“, пресече шосето и се блъсна в един двуетажен гараж с такава сила, че гаражът се завъртя и се прекатури, плъзна се малко надолу и се срути. Земната маса набра скорост, заобиколи един висок тъмен блок, пресече „Кондуит роуд“ и смаза двуетажната къща на Ричард Куанг. После, заедно с тези две сгради потокът, вече 900 фута дълъг и 200 фута широк — 50 хиляди тона пръст и камъни — продължи, пътя си надолу през „Коутуол роуд“ и се блъсна в „Роуз корт“.

Свличането трая 7 секунди.

При удара „Роуз корт“ сякаш потрепери, после се помести от основите си и тръгна по посока на пристанището, прекатури се и се пречупи в средата като човек, който коленичи, а после пада.

При падането горните етажи се удариха и откъснаха върха на по-ниския „Синклер тауърс“, после се срутиха и разпаднаха на парчета. Част от земния поток и разрушеното жилище продължиха пътя си надолу, нахлуха в една строителна площадка на склона на планината и спряха. Щом сградата се срутил сред облак прах, угаснаха и лампите. И над целия Мид Левълс легна вцепенена, бездънна тишина.

После се разнесоха писъци.

В тунела под „Синклер роуд“ Суслов се задушаваше, полузаровен всред отломки от зидария. Част от тавана на тунела се бе разкъсала, от разрушените отводни и водопроводни тръби струеше вода и тунелът се пълнеше бързо. Суслов се изправи несигурно и си проправи път навън, разсъдъкът му беше объркан и безпомощен, не знаеше нито какво става, нито какво се е случило, само, че някак си е бил заловен и упоен и сега е в някакъв кошмарен ритъм на сън и безсъние в червената стая. Огледа се наоколо, обхванат от паника. Всички сгради бяха тъмни, нямаше ток, заобикаляше го някакъв безформен куп от пищящи, мърдащи отломки. После инстинктите му надвиха и той побягна през глава надолу по „Синклер роуд“.