Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 335

— „Фърст сентръл“ е банка на „Пар-Кон“, нали?

— Да, така е, Куилън — отговори тя, гласът й беше слаб, но се разнесе из цялата стая и те още веднъж приковаха вниманието на всички.

— Ти и Бартлет, вие ли го уредихте? — попита Горнт, надвесен над нея.

Дънрос побърза да се намеси:

— Аз сам си уреждам заемите.

Горнт не му обърна внимание, гледаше само Кейси.

— Ти и Бартлет ли му помогнахте?

Тя отвърна на погледа му с разтуптяно сърце.

— Аз нямам контрол над тази банка, Куилън.

— Но имаш пръст в тази работа — отговори студено Горнт. — Нали?

— Муртаг ме попита дали „Струан“ си заслужава риска — обясни Кейси с овладян глас. — Аз му казах „Да, и още как“.

— „Струан“ е пред гибел — възрази Горнт. Дънрос се приближи към тях.

— Там е работата, че не сме. Между другото, Куилън, сър Луис се съгласи да изтеглим акциите на „Струан“ от продажба до обяд.

Всички очи се извърнаха към сър Луис, който издържа стоически, с Филип Чен до себе си, после пак се съсредоточиха върху Дънрос и Горнт.

— Защо?

— За да има време борсата да се приспособи към бума.

— Какъв бум?

— Бумът, който всички ние заслужаваме, бумът, предсказан от Стария сляп Танг — като че ли електрическа вълна премина през всички, включително и през Кейси. — А също и за да можем да приспособим цената на акциите си — рязко допълни Дънрос. — Отваряме на 30.

— Невъзможно — ахна някой, а Горнт изръмжа:

— Не можете! Вие затворихте на 9.50, за Бога! Акциите ви привършиха на 9.50.

— Значи сега ги предлагаме на 30!

Горнт се извърна рязко към сър Луис.

— И вие ще се съгласите с този пладнешки грабеж?

— Няма такова нещо, Куилън — отговори спокойно сър Луис. — Аз само се съгласих с единодушната преценка на комисията, че за всички нас и за сигурността на инвеститорите би било по-добре да има един латентен период, в който всеки да се подготви за бума. До обяд изглеждаше справедливо.

— Справедливо, а? — изскърца със зъби Горнт. — Аз ги продадох предварително доста акции. Сега ги купувам обратно. Кажете цената?

Сър Луис сви рамене.

— Ще продаваме утре на обяд в търговската зала недалеч от борсата.

— Аз ще търгувам веднага, Куилън — обади се рязко Дънрос. — Колко акции си продал предварително? 700 000? Ще ти позволя да си ги откупиш обратно на 18, ако ми продадеш контролния пакет на „Ол Ейжа еър“ на 15.

— „Ол Ейжа еър“ не се продава — отговори вбесен Горнт, а вътре в него нещо крещеше, че на 30 той ще бъде унищожен.

— Предложението е в сила до отварянето на борсата утре.

— Чумата да те тръшне и теб, и твоето утре, и твоите 30! — Горнт се завъртя рязко към Джоузеф Стърн. — Купувай акциите на „Струан“! Сега, сутринта или на обяд! Ти отговаряш!

— На каква цена, мистър Горнт?

— Просто купувай — лицето на Горнт потъмня и той се обърна към Кейси. — Благодаря — каза й той и изтрополи навън, като затръшна вратата зад себе си. Разговорът се поднови с пълна сила, всички се струпаха около Дънрос, тупаха го по гърба, затрупваха го с въпроси. Кейси остана сама на прага на верандата, потресена от яростта на Горнт. Разсеяно забеляза всред всеобщата бъркотия Плъм, който излизаше от стаята, последван от Роджър Крос, но не им обърна внимание, гледаше само Дънрос и Рико до него.