Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 331

— Не се притеснявай. Ще напиша толкова розовичък доклад, че ще те повишат. Ти в замяна ще предложиш да ми увеличат заплащаното до 100 000 долара…

— Това е прекалено много!

— Такава е таксата! Ще те вадя от дяволска каша — устата му се усмихваше, но не и очите. — За щастие сме професионалисти. Нали?

— Ще… ще се опитам.

— Добре. Чакай тук. Телефонът на Клинкър се подслушва. Ще ти се обадя от Джейсън веднага щом разбера нещо за Дънрос — Крос протегна ръка. — Успех, ще видя какво мога да направя със Съндърс.

— Благодаря — Суслов го притисна в мечешката си прегръдка. — Успех и на теб, Роджър. И да не се издъните нещо с Дънрос.

— Няма.

— Все така добре да работите.

— Кажи на приятелите си все така добре да плащат. А?

— Да — Суслов затвори вратата зад Крос, после отърка дланите си в панталона и извади лентата.

Тихо прокле и филма, и Дънрос, и Хонконг, и Съндърс, привиждаше му се призракът на КГБ и въпросите за Меткин. Трябва някак си да го избегне. По гърба му се стичаше студена пот. Май в края на краищата ще се наложи да изтъргува Артър. Но как да го направи така, че да не хвърли подозрение върху Роджър? Трябва да има начин.

Роджър Крос се качи на асансьора и натисна копчето за първия етаж. Останал сам, той се облегна изтощен на нестабилната стена и разклати глава в опит да се отърве от страха.

— Престани! — заповяда си той на глас. Овладя се с усилие и запали цигара, забелязвайки, че пръстите му треперят. — Ако този идиот разпита Дънрос, аз съм загазил. И залагам 50 долара срещу купчина тор, че Суслов още не се е отказал от възможността да изтъргува Плъм. А ако го направи, цялата ми картонена кула ще рухне. Една грешка само, едно леко подхлъзване, и с мене е свършено.

Асансьорът спря. Качи се някаква шумна група китайци, но Крос не ги забеляза.

На партера го чакаше Роузмънт.

— Е?

— Нищо, Стенли!

— Ти с твоите подозрения, Родж.

— Човек никога не знае, Стенли, може и да е имало нещо — отвърна Крос, опитвайки се да накара мозъка си да проработи. Той бе измислил това подозрение, за да накара Роузмънт да дойде с него — да го изчака долу — с тази хитрост целеше да обърка хората на ЦРУ, които знаеше, че още наблюдават фоайето.

— Добре ли си, Родж?

— О, да. Да, благодаря. Защо?

Роузмънт сви рамене.

— Искаш ли кафе или бира?

Излязоха навън в нощта. Отпред ги чакаше колата на Роузмънт.

— Не, благодаря. Аз съм натам — Крос посочи към „Роуз корт“, високия блок, който се извисяваше на пътя над тях. — Дългът ме зове на коктейл — почувства как страхът му наново се надига. Какво да прави сега?

— Какво има, Родж?

— Нищо.

— „Роуз корт“, а? Май ще трябва да си наема един апартамент там. Роузмънт от „Роуз корт“.

— Да — Крос събра кураж. — Искаш ли да дойдеш с мен на доковете да видим отплаването на „Иванов“?

— Да, защо не. Радвам се, че най-после ще си оберат крушите — Роузмънт сподави прозявката си. — Тази вечер успяхме да пречупим онова компютърно копеле. Той май е скътал доста тайни.

— Какви?

— Най-различни подробности за „Кориджидор“, максималната му скорост, откъде се доставят бойните глави, армейските кодове, ей такива неща. Довечера ще ти изпратя кратък доклад. Ще ме вземеш ли в полунощ?