Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 329

— Не е нужно да прекъсваме плана — отвърна той. — Внимателно обмислих цялата операция. Съгласен съм с Джейсън, че би било добре да поразтърсим Хонконг. Отвличането на тай-пана ще породи най-различни вълни. Заедно с натиска върху банките и фалита на борсата това много би ни помогнало. Аз съм доста притеснен. Съндърс души наоколо и ми задава най-различни неудобни въпроси. А и тази история с Меткин, Ворански, документите на А. М. Г., ти — прекалено много грешки. Трябва да отклоним натиска от „Севрин“. Дънрос ще ни помогне идеално.

— Сигурен ли си? — попита нуждаещият се от увереност Суслов.

— О, да, абсолютно. Йан ще ни послужи за примамка. Ще имам нужда от всякаква помощ. А ти ще предадеш Артър. Нали?

Суслов усети как очите на англичанина се впиват в него и сърцето му замря, но не издаде изумлението си.

— Радвам се, че Съндърс ти е казал за срещата ни. Спестил ми е труда. Как бих могъл да се измъкна от тази клопка?

— А как ще я избегнеш?

— Не знам, Роджър. Съндърс дали ще изпълни заплахата си?

Крос му се сопна:

— Я стига, за Бога. Ти не би ли го направил?

— Какво мога да сторя?

— Да пожертваш или своята глава, или тази на Артър. Ако е Артър, тогава следващият бих могъл да бъда аз — последва дълго враждебно мълчание и Суслов усети как му настръхват космите на тила. — Доколкото не става въпрос за моята глава — а аз предварително научавам какво ще стане — не ме интересува.

Суслов го изгледа:

— Искаш ли нещо за пиене?

— Знаеш, че не пия.

— Имах предвид вода — или сода — грамадният мъж отиде до хладилника, извади водката и пи направо от бутилката. — Радвам се, че Съндърс ти е казал.

— За Бога, Грегор, да не ти е изпила чавка ума? Разбира се, че не ми е казал — този глупак още си мисли, че само вие двамата знаете за сделката! Господи Боже мили, та той е на моя територия! Аз го изпратих в стая, която се подслушва. Да не съм глупак? — очите му станаха още по-студени и Суслов усети как гърдите го стягат непоносимо. — Значи изборът е прост, Грегор. Или ти, или Артър. Ако го предадеш, излагаш на опасност и мен, а значи и всички останали. Ако не признаеш нищо, с тебе е свършено. От двете алтернативи аз бих предпочел ти да си мъртъв — а ние с Артър и „Севрин“ в безопасност.

— Най-доброто разрешение е да предам Артър — каза Суслов. — Но той да избяга, преди да го хванат. Може да се качи на „Иванов“. А?

— Съндърс ще те изпревари и ще те спре в хонконгски териториални води.

— Възможно е. Но не е вероятно. Аз не бих допуснал проверка в морето — Суслов го гледаше с жлъч. — Или това, или Артър ще се самоубие — или ще изчезне.

Крос го изгледа изумен.

— Сигурно се шегуваш! Да не искаш да пратя Джейсън на оня свят?

— Ти сам го каза. Въпросът е чия глава ще падне. Виж, ние просто разглеждаме различните възможности. Факт е, че ти си незаменим. Но не и Артър. Не и другите. Нито пък аз — каза откровено Суслов. — Така че, каквото и да се случи, не трябва да си ти — а за предпочитане е да не съм и аз — отпи нова глътка и усети приятно затопляне в стомаха си, после отново погледна съюзника си. — Ти си съюзник, нали?