Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 332
Джеймс Клавел
— Да, да, добре — Крос се обърна и бързо се отдалечи. Роузмънт го изгледа намръщено, а после погледна към „Роуз корт“. От всичките му 12 етажа струеше светлина. Американецът отново обърна поглед към Крос, една малка фигурка в тъмното, която зави покрай ъгъла и тръгна нагоре по стръмното виещо се шосе.
— Какво му става на Родж? — запита се замислено той. — Нещо не е наред.
77
20:10 часа
Роджър Крос слезе с изопнато лице от асансьора на петия етаж и влезе през отворената врата на апартамента на „Ейжън пропъртис“. Голямата стая беше пълна с хора и шум. Той застана на прага и започна да оглежда присъстващите, търсейки Плъм или Дънрос. Веднага усети не особено щастливата атмосфера на приема, над повечето от гостите тегнеше някакво униние, което усили още повече собственото му безпокойство. Присъстваха малко съпруги — те се бяха скупчили стеснително в другия край на залата. Навсякъде се водеха разгорещени разговори за предстоящия крах на борсата и натиска върху банките.
— О, я стига, за Бога. „Виктория“ хубаво обяви закупуването на контролния пакет на „Хо-Пак“, но къде са парите, с които да си платим дълговете?
— Това е сливане, не закупуване, Дънстън — започна Ричард Куанг — „Хо-Пак“ е…
Бар изведнъж се ядоса:
— За Бога, Ричард, ние всички се познаваме и знаем, че тук става въпрос за нещо повече от спешна парична помощ. Да не сме деца? Искам да кажа — повиши глас Бар, за да надвика Ричард Куанг и Джонджон, — искам да кажа, че сливане или не, ние, бизнесмените в Хонконг, ще загазим, щом всичките ви скапани банки са имали глупостта да останат без пукната пара. А?
— Но вината не е наша — тросна му се Джонджон. — Това е само временна загуба на доверие.
— Това е калпаво управление, ако питате мене — отговори кисело Бар и всички се съгласиха с него, после забеляза Крос, който се опитваше да мине покрай него. — Здравей, Роджър! — поздрави той с фалшива усмивка.
Роджър Крос усети как веднага застана нащрек, както винаги, когато изненадваше някого.
— Тук ли е Йан?
— Не. Не е дошъл още — отговори Джонджон и Крос си отдъхна с огромно облекчение.
— Сигурен ли си?
— Да. Дойде ли той, аз си тръгвам — каза кисело Дънстън.
— Проклети банки! Ако не беше…
Джонджон го прекъсна:
— Какво ще кажеш за тия отвратителни Бивши вълци, Роджър?
Двата намерени трупа бяха основната новина по Радио Хонконг и всички китайски вестници — в неделя следобед не излизаше вестник на английски.
— Не знам нищо повече от вас — отговори Крос. — Все още се опитваме да идентифицираме жертвите — очите му се съсредоточиха върху Ричард Куанг, който трепна. — Не знаеш ли нещо за отвлечени синове или племенници, а, Ричард?
— Не, съжалявам, Роджър, не знам.
— Бихте ли ме извинили, искам да се видя с нашия домакин.
Крос си проправи път през навалицата.
— Здравей, Крисчън — поздрави той, като се промъкваше покрай главния редактор на
