Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 333

— Джос — отговори Крисчън, стараейки се да бъде спокоен, и застана пред него. — Джос, Роджър. Тя, е, тя би… животът продължава, нали? — принудената му усмивка беше гротескна. — „Гардиън“ трябва да си върши работата, нали?

— Да.

— Може ли по-късно да поговорим?

— Разбира се — неофициално, както винаги?

— Разбира се.

Крос продължи нататък, като мина покрай Пагмайър и сър Луис, увлечени в разговор за покупката на Универсалните магазини от „Струан“, и забеляза Кейси всред малка групичка гости на широкия балкон, обърнат към пристанището, там бяха още де Вил и Горнт, който беше доста любезен и това се стори странно на Крос.

— Привет, Джейсън — поздрави той, приближавайки се до Плъм, който беше с гръб към него и разговаряше с Джоузеф Стърн и Филип Чен. — Благодаря за поканата.

— О, здравей, Роджър. Радвам се, че дойде.

— Добър вечер — обърна се той към останалите. — Джейсън, къде е почетният ти гост?

— Йан се обади да каже, че бил задържан, но тръгва. Всеки момент ще пристигне — напрежението на Плъм прозираше. — Шампанското е готово, както и моята малка реч. Всичко е готово — погледна той Крос. — Ела, Роджър. Нека ти налея нещо за пиене. Перие, нали? Сложил съм няколко бутилки да се изстудяват.

Крос го последва, също така зарадван от възможността да поговорят насаме, но точно когато стигнаха до кухнята, стаята изведнъж утихна. На вратата стоеше Дънрос с Рико и Гавалан. И тримата сияеха.

— Слушай, Джейсън, аз… — Крос замълча. Плъм вече се бе обърнал към бара и ако не го гледаше внимателно, нямаше въобще да забележи как сръчно счупи един мускал над пълната с шампанско чаша, скри остатъците в ръката си и после ги пусна в джоба си, вдигна подноса, на който имаше четири чаши и се отправи към вратата. Крос гледаше вцепенен как се приближи до Дънрос и му поднесе шампанското.

Тай-панът предложи чаша първо на Рико, после на Гавалан. Без никакъв видим подтик сам той взе чашата с приспивателното. Плъм взе последната и връчи подноса на един объркан сервитьор.

— Добре дошъл, Йан, и поздравления за удара — вдигна приятелски тост Плъм, без да придава особено значение на събитието. Стоящите наблизо учтиво го последваха. Дънрос, разбира се, не пи в своя чест.

— А сега може би трябва да вдигнеш тост за Ричард Куанг и Джонджон и за тяхното обединение? — предложи Плъм и гласът му прозвуча странно.

— Защо не? — засмя се в отговор Дънрос и погледна към Джонджон в другия край на стаята.

— Брус — извика той, като вдигна чашата си, и всред всеобщия шум в стаята се образува тихо островче. — За „Виктория“!

Гласът му се усили и пресече всички разговори. Останалите замълчаха по средата на изречението.

— Може би всички трябва да се присъединят към тоста. Току-що разбрах, че „Бенк ъф Чайна“ се е съгласила да отпусне на теб и всички останали банки половин милиарден заем преди отварянето на борсата в понеделник.

В стаята се възцари още по-дълбока тишина. Влязоха и стоящите на балкона, Горнт беше сред първите.

— Какво?

— Разбрах, че „Бенк ъф Чайна“ заема на Хонконг — предоставя на „Виктория“ да даде в заем на другите банки — половин милиард долара в брой и още толкова, ако поиска. Край на натиска върху банките! — Дънрос вдигна чашата си. — За „Виктория“!