Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 316

— О, добре, добре — Ейдриън се извърна към А Тат, която все още стоеше твърдо на мястото си и също забеляза взаимното привличане между младите. — Бъди така добра да ми изгладиш блузата! — каза заповеднически момичето. — След 15 минути излизам.

— Айейа на твоите петнайсет минути, млада императрице — намуси се А Тат и се върна с мърморене в кухнята. Ейдриън съсредоточи вниманието си върху Муртаг, който видимо се освежи и умората му изчезна.

— Откъде точно в Щатите сте?

— От Тексас, мис, но прекарвам известно време в Лос Анжелос, Ню Йорк, Ню Орлианс. Играете ли тенис?

— О, да, играя.

— В американския клуб има хубави кортове. Ще се съгласите ли да поиграем другата седмица?

— С удоволствие. Аз и преди съм играла там. Вие добър ли сте?

— О, не, мис Дънрос, играл съм само в колежа.

— Това може да означава и много добър. Защо не ме наричате Ейдриън?

Дънрос й подаде чашата шери и тя му благодари с усмивка, макар че продължаваше да гледа към Муртаг. „Дано наистина те бива, момче, иначе ще ядеш голям пердах“ — помисли си тай-панът, познавайки спортния дух на дъщеря си. Той пак се залови с документите, като се стараеше да не усетят интереса му. След като свърши с парафирането на своя екземпляр, Дънрос се загледа критично в младите — дъщеря му беше седнала нехайно на крайчеца на дивана, красива и толкова уверена в себе си, истинска жена, Муртаг, висок и възпитан, макар и малко стеснителен, не й отстъпваше.

„Дали бих понесъл един банкер в семейството си? Май трябва да направя някои справки за него. Бог да ни е на помощ, американец! Е, той е от Тексас, а това не е съвсем същото, нали? Да беше тук Пен.“

— … о, не, Ейдриън — казваше Муртаг. — Аз живея в служебен апартамент в Уест пойнт. Малко е разхвърлян, но иначе е страхотен.

— Това не е без значение, нали? Аз живея тук, но скоро ще имам собствен апартамент. Нали, татко? — добави многозначително тя.

— Разбира се — веднага откликна Дънрос. — След като завършиш! Ето моя екземпляр, мистър Муртаг, бихте ли подписали вашия?

— О, да… извинете! — Муртаг почти се втурна към мястото си и набързо парафира документите със завъртяния си подпис. — Заповядайте, сър. Казахте, казахте 7.30 в кабинета ви утре сутринта, нали?

Ейдриън повдигна едната си вежда:

— Трябва да сте точен, Дейв, тай-панът едва ли не е побъркан на тема точност.

— Глупости — възпротиви се Дънрос.

— Татко, много те обичам, но е така.

Поговориха малко, после тай-панът погледна часовника си и се престори на притеснен.

— По дяволите, трябва да се обадя по телефона и да изчезвам…

Муртаг веднага грабна куфарчето си, но Дънрос предложи без заобикалки:

— Ейдриън, ти нали каза, че ще тръгнеш след няколко минути? Дали ще имаш време да закараш мистър Муртаг до тях?

Младежът побърза да се възпротиви:

— Мога да взема такси, не е необходимо да ви притес…

— Не ме притеснявате — отвърна весело момичето, — никак. Уест пойнт ми е на път.

Дънрос им пожела приятна вечер и ги остави. Те едва ли забелязаха излизането му. Тай-панът отиде в кабинета си и затвори вратата зад себе си, а заедно с нея и всичко останало, с изключение на Тип Ток. От портрета на камината го гледаше Дърк Струан. Дънрос се загледа в него за момент.