Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 314

Дънрос се постара да не издаде болезненото си разочарование. Сигурно му отказват.

— Уиски?

— Да, със сода. Благодаря. Боже, колко съм уморен.

Дънрос отиде до гарафата и му наля, а на себе си сипа коняк със сода.

— Наздраве — вдигна той чашата си, като устоя на порива да го попита.

Чукнаха се.

— Наздраве. Имате сделката! — Лицето на младежа се разтвори в широка усмивка. — Успяхме! — почти извика той. — Те викаха, крещяха, но преди час се съгласиха. Получаваме всичко! 120 процента от корабите и 50 милиона щатски долара оборотен капитал, парите ще бъдат в наличност в сряда, но вие ще можете да оперирате с тях от 10 ч. в понеделник сутринта, предложението за танкерите се оказа решаващият аргумент. Божичко, успяхме!

Дънрос трябваше да положи огромни усилия да не изреве ликуващо и да скрие радостта от лицето си, за да каже спокойно:

— О, много добре — и отпи от коняка си. — Какво има? — попита той, виждайки изуменото изражение на младежа. Муртаг поклати глава и се отпусна изтощен във фотьойла:

— Вие, англичаните, сте друга порода хора! Никога не мога да ви разбера… Аз ви давам стопроцентова гаранция за най-готината сделка, с която Бог някога е ощастливявал човек, а вие казвате само „О, много добре“.

Дънрос се засмя. Смехът му беше гръмогласен и в него намери израз цялото му щастие. Плесна ръката на Муртаг и му благодари.

— А така? — попита той сияещ.

— Така е по-добре! — Муртаг грабна куфарчето си, отвори го и извади цял куп договори и документи. — Точно както се бяхме споразумели. Цяла нощ съм ги писал. Ето основния договор за заема, това е личната ви гаранция, а тези са за печата на компанията, по десет екземпляра от всеки.

— Сега аз ще парафирам един екземпляр за вас и вие ще парафирате един за мене, а утре сутринта ще ги подпишем официално, да кажем в 7.30? Ще подпечатаме всички документи и…

Младежът неволно изпъшка:

Нека бъде в 8 часа, тай-пан, или в 8.30? Трябва малко да се наспя.

— В 7.30. После цял ден ще спите — отсече Дънрос, но после му хрумна нещо. — Утре вечер сте зает.

— Така ли?

— Да. Затова си починете колкото се може по-добре, защото вечерта ви ще бъде много натоварена.

— С какво?

— Вие не сте женен, не сте и ангажиран, така че една интересна вечер няма да ви дойде зле. Нали?

— Уха — младежът видимо засия. — Ще бъде жестоко.

— Добре. Ще ви изпратя при един мой приятел в Абърдийн. Голдтут Уу.

— Кой?

— Той е стар приятел на семейството. Много благонадежден. Какво ще кажете да обядваме заедно по време на надбягванията другата седмица?

— О, благодаря, тай-пан. Кейси вчера ми даде чудесна идея и аз спечелих доста пари. Говори се, че вие сте щели да яздите Ноубъл Стар в събота. Вярно ли е?

— Може би — Дънрос продължаваше да го гледа. — Всичко ли е наред със сделката? Да не стане някой гаф?

— Бог да ме убие, ако лъжа! О, забравих, ето — Муртаг му подаде телекса с потвърждението. — Както се бяхме договорили — погледна часовника си. — Сега в Ню Йорк е 6 ч. сутринта, но след час трябва да позвъните на С. Дж. Бевърли, председателя на нашия Управителен съвет — той очаква обаждането ви. Ето номера му — младежът засия. — Назначен съм за вицепрезидент за Азия.