Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 315

— Честито.

Дънрос погледна часовника си. Скоро трябваше да тръгва, за да не закъснее, не искаше Рико да чака. Пулсът му леко се ускори.

— Дайте сега да ги парафираме.

Муртаг вече подреждаше документите.

— Само още нещо, тай-пан. Мистър Бевърли поръча да запазим сделката в тайна.

— Трудничко ще бъде. Кой ги е печатал?

— Секретарката ми — но тя е американка, ще мълчи като риба.

Дънрос кимна, но вътре в себе си не беше убеден. Секретарката на телекса — Филип Чен не каза ли, че вече има копия от неговите телекси, — чистачките, телефонистката, невъзможно би било да се установи как, но новината скоро щеше да стане, обществено достояние, колкото и потайни да бяха двамата с Муртаг. Как най-добре да се възползва от този факт, докато още никой не знае за него? Тази сделка беше велика и почти не беше за вярване. Започна да парафира своя комплект документи, а Муртаг — другия. Но чу входната врата да се отваря и затваря с трясък и спря. Ейдриън изпищя:

— А Тат! — след което премина на кантонезки заради амата и завърши словесния си поток с — … и изглади ли ми новата блуза, по дяволите?

— Блуза? Каква блуза, млада гръмогласна и нетърпелива госпожице? Червената ли? Червената, дето е на първата съпруга, и кой ти е к…

— О, сега вече е моя, А Тат! И аз съвсем сериозно те предупредих да я изгладиш.

Муртаг също спря и се заслуша в потока от пронизителни кантонезки думи, които бълваха и двете жени.

— Божичко — възкликна уморено той, — никога няма да свикна с поведението на слугите, които, каквото и да им кажеш, си знаят своето.

Дънрос се засмя и като му направи знак, отвори вратата. Муртаг ахна. Ейдриън беше застанала с ръце на хълбоците и се караше на А Тат, която й отвръщаше също толкова ядосана, и двете говореха една през друга, без въобще да се чуват.

— Тихо! — извика Дънрос. Жените млъкнаха. — Благодаря. Ти наистина прекаляваш, Ейдриън! — каза той кротко. Тя му се усмихна:

— О, здравей, татко. Ти… — видя Муртаг и замълча. Дънрос забеляза мигновената промяна. У него се надигна предупредителна вълна.

— О, Ейдриън, мога ли да ти представя Дейв Муртаг, вицепрезидент за Азия на „Ройъл Белгиум енд Фар йист бенк“? — той погледна към Муртаг и видя слисаното му изражение. — Това е дъщеря ми Ейдриън.

— Говорите ли китайски, мис, ъ, Дънрос?

— О, да, да, разбира се, кантонезки. Разбира се. Вие отскоро ли сте в Хонконг?

— О, не, мадам, не, от половин година и повече.

Дънрос ги наблюдаваше с нарастващ интерес, разбирайки, че в момента и двамата са забравили за присъствието му. А, момчето срещна момиче, момичето срещна момче и май това ще е идеалният начин да обърка плановете на Хейпли.

— Ще пийнеш ли нещо с нас, Ейдриън? — попита нехайно той в момента, в който разговорът замря и тя понечи да си тръгне.

— О! О, благодаря, татко, но не искам да ви преча.

— Ние тъкмо привършвахме. Ела. Как си?