Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 317

— Имам план А, Б и В — каза той на глас. — Но те всички ще идат по дяволите, ако Съндърс не изпълни обещанието си.

Очите само му се усмихнаха по странния си начин.

— Лесно ти е било на теб — промърмори Йан. — Когато някой ти се е изпречвал на пътя, си можел просто да го премахнеш, дори ако това е била Хег.

Той обсъди предварително плановете си с Филип Чен.

— Всички са рисковани — каза му много загрижено неговият компрадор.

— Какво ще ме посъветваш?

— Изборът трябва да бъде твой, тай-пан. Ти трябва да дадеш лични гаранции. Това е свързано и с престижа ти, а аз ще те подкрепям във всичко — нали поиска услуга като за Стар приятел.

— Ами сър Луис?

— Довечера имам среща с него. Надявам се да ни помогне — Филип Чен изглеждаше по-побелял и остарял от всякога. — Жалко, че нямаме какво да предложим на Тип Ток, ако Съндърс не удържи думата си.

— Какво ще кажеш да разменим танкерите? Можем ли да разчитаме на Вии Сии? Ами старият — или Джоузеф Йу?

— Тип Ток иска да направи замяна, а не да го заплашват, тай-пан. П. Б. каза ли, че ще помогне?

— Обеща днес следобед да се обади на Тип Ток — а също и на един свой приятел в Пекин.

Точно в седем Дънрос набра номера на Тип Ток:

— Мистър Тип, моля. Йан Дънрос.

— Добър вечер, тай-пан. Как сте? Чух, че сте щели да яздите Ноубъл Стар следващата седмица?

— Възможно е.

Поговориха за дреболии и накрая Тип попита:

— А онзи нещастен човек? Кога ще бъде освободен, последно?

Дънрос замълча за секунда, после реши да заложи бъдещето си:

— Утре по залез-слънце в Ло Ву.

— Вие лично гарантирате ли, че по това време той ще бъде там?

— Аз гарантирам, че съм направил всичко възможно да убедя властите да го освободят.

— Това не е същото като да кажете, че човекът ще бъде там. Нали?

— Не. Но той ще бъде там. Аз съм… — Дънрос замълча. Щеше да каже „почти сигурен“, но осъзна, че ще се провали — и не посмя да даде гаранции, защото, ако не успееше да ги изпълни, щеше завинаги да унищожи престижа си, доверието в себе си — но си спомни какво му каза Филип Чен за размяната, която Тип Ток иска, и изведнъж съзря изхода. — Слушайте, мистър Тип Ток — започна той, като едва не му прилоша от внезапно обзелото го вълнение. — Това са лоши времена. Старите приятели както никога досега се нуждаят от Стари приятели. Мога съвсем поверително да ви съобщя, че през последните два дни нашите Специални служби са разкрили много добре законспирирана съветска шпионска мрежа под кодовото название „Севрин“. Целта на операцията е да се унищожи връзката На Централното кралство с останалия свят.

— Нищо ново не ми казвате, тай-пан. Хегемонистите си остават хегемоности — дали ще се казват царска или Съветска Русия, разлика няма. От 400 години е така. От 400 години те нападат и крадат земите ни. Но продължете, моля.

— Според мен целта им е както Централното кралство, така и Хонконг. Ние сме единственият ви прозорец към света. Зеленоокият Дявол пръв е осъзнал това. От едно прекъсване на връзката тук биха спечелили само хегемонистите. В ръцете ми попадна част от документацията на Специалните служби — и Дънрос започна да цитира дословно и съвсем точно откраднатите официални документи от досиетата на А. М. Г., сякаш четеше от страниците, които се появяваха в главата му. Запозна Тип Ток с всичко, което се отнасяше до „Севрин“, каза му и за шпионите и за законспирирания в полицията агент.