Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 285

— Не разбирам — отговори Суслов, макар че разбираше много добре. Беше в капан.

Съндърс се наведе напред, за да изтърси лулата си.

— Чуйте ме добре — започна той с нетърпящ възражение тон. — Ще ви предложа размяна — живота ви срещу американеца и Артър.

— Не познавам никакъв Артър.

— Това ще си остане между нас. На никого няма да кажа. Имате думата ми.

— Не познавам никакъв Артър.

— Посочете ми го и сте вън от опасност. Ние с вас сме професионалисти, разбираме от размяна — и сигурност — и от време на време от някоя лична, много тайна сделчица. Този път сте разкрит, значи трябва да се откупите. Ако отплувате, без да ми кажете кой е Артър, ще ви издам, без да ми мигне окото — очите му се впиха в него. — Довиждане, другарю капитан.

Суслов стана и излезе. Когато с Бородинов се озоваха отново на въздух, сред хонконгската действителност и двамата задишаха свободно. Суслов се отправи мълчаливо през улицата към най-близкия бар. Поръча две големи водки.

Умът му работеше с пълна пара. Искаше му се да извика: „Божичко, и да го направя, и да не го направя, с мене е свършено. Тази проклета телеграма! Ако издам Банастазио и Артър и призная, че знам за «Севрин», попадам завинаги във властта им. Не го ли сторя, с мене определено е свършено. И в единия, и в другия случай е еднакво опасно както да се върна в Съюза, така и да дойда пак тук. И в единия, и в другия случай са ми необходими досиетата на А. М. Г. или Дънрос, или и двете, за защита. И в единия, и в дру…“

— Другарю кап…

Суслов се извърна рязко към Бородинов и го изпсува на руски. По-младият мъж пребледня и слисан замълча.

— Водка! Още две — поръча Суслов. — Ако обичате.

Барманката ги донесе.

— Аз се казва Сали, а ти, айейа?

— Чупката — озъби й се Бородинов.

— Дю не ло мо твойто чупката, айейа? Ти мистър Чупката? Аз не харесва твое лице, мистър Чупката, затуй чупката, без да псува.

Тя вдигна бутилката с водка и се приготви да продължи битката.

— Извини й се — тросна му се Суслов, който не искаше неприятности, тъй като не беше сигурен дали момичето не е подставено лице, имайки предвид близостта на бара до полицейското управление.

Бородинов бе поразен.

— Какво?

— Извини й се, говедо!

— Извинете — смотолеви Бородинов с пламнало лице. Момичето се засмя.

— Ей, голям човек, ти иска гуш-гуш?

— Не — отговори Суслов. — Само още водка.

Крос слезе от полицейската кола и забърза под лекия дъжд към „Струан“. Улиците зад него бяха пълни с чадъри, тротоарите претъпкани с хора, които отиваха или се връщаха от работа, тъй като не за всички неделята беше почивен ден. На дванайсетия етаж Крос слезе.

— Добро утро, главен инспектор Крос. Аз съм Сандра Лий, секретарката на мистър Дънрос. Оттук моля.

Инспекторът я последва надолу по коридора, загледан в нейния cheong-sam задник. Тя му отвори една врата. Крос влезе.

— Здравей, Едуард — поздрави той Съндърс. — Както винаги, си подранил.

Съндърс пиеше бира.

— Стар навик от войската — пет минути по-рано, за да си навреме?

Зад гърба му, в луксозната заседателна зала имаше добре заредено барче. И кафе.

— Желаете ли нещо, сър? Има готово блъди мери — попита Сандра Лий.