Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 286

— Само кафе, благодаря. Без мляко.

Тя му поднесе кафето и излезе.

— Как мина? — попита Крос.

— Посещението ли? Добре, просто чудесно. Бих казал, че успях да го извадя от равновесие. — Съндърс се усмихна. — Записах разговора. Можеш да го прослушаш следобед. А, да, обяд. Роджър, в Хонконг намира ли се риба с пържени картофи?

— Разбира се. Риба и пържени картофи да искаш — Крос сподави прозявката си. Снощи стоя до късно да прояви и извади снимки от филма, който бе заснел в трезора. Тази сутрин бе чел и препрочитал оригиналните досиета на А. М. Г. с огромен интерес, като вътрешно се съгласяваше с Дънрос, че е трябвало да бъде толкова предпазлив. А. М. Г. си струваше парите, колкото и много да са били. Без съмнение те струваха цяло състояние.

Кардановият часовник отмери точно часа. Обяд. Вратата се отвори и Дънрос влезе в стаята.

— Добър ден. Благодаря ви, че дойдохте тук.

Двамата мъже учтиво се изправиха и му подадоха ръка.

— Още кафе?

— Не, благодаря, мистър Дънрос.

Дънрос извади запечатан плик от джоба си и го подаде на Съндърс. Възрастният мъж го взе и го претегли на ръката си. Крос забеляза, че пръстите му леко потрепваха.

— Вие, разбира се, сте прочели съдържанието му?

— Да, мистър Съндърс.

— И?

— И нищо. Вижте сам.

Съндърс отвори плика. Вгледа се в първата страница, после прелисти всичките 11 листчета. Крос не можеше да види от мястото си какво пише в тях. Съндърс мълчаливо му подаде най-горното. Буквите, числата и символите на кода не му говореха нищо.

— Изглежда са били отрязани от нещо друго — Крос погледна към Дънрос. — А?

— Какво ще кажете за Брайън?

— Откъде си ги взел, Йан? — Крос забеляза, че погледът на Дънрос леко се промени.

— Аз изпълних моята половина от сделката, ще изпълните ли и вие своята?

Съндърс седна.

— Аз не съм сключвал сделка, мистър Дънрос. Аз само се съгласих, че е възможно да изпълним молбата ви.

— Значи няма да освободите Брайън Куок?

— Възможно е той да се окаже там, където искате и когато искате.

— Само това ли?

— Съжалявам.

Настъпи продължителна тишина. Чуваше се само тиктакането на часовника. И дъждът. Изви се нова буря и после утихна. Валеше от сутринта с прекъсвания. Според прогнозата за времето бурята скоро щеше да отмине, но въпреки целия тоя дъжд резервоарите едва бяха започнали да се пълнят.

— Ще ми кажете ли какви са шансовете? Точно. Ако обичате?

— Първо три въпроса: вие сам ли сте отрязали тези листчета от нещо друго?

— Да.

— От какво и как?

— А. М. Г. ми бе дал писмени инструкции. Трябваше да загрея със запалка десния долен квадрант на посочени от него страници — от някакъв безобиден доклад. Когато нагрях определеното място, текстът изчезна и остана това, което виждате. Като свърших, отново според указанията на А. М. Г. изрязах съответните части и унищожих останалото. Както и писмото му.

— Имате ли копия?

— От единайсетте листчета ли? Да.

— Ще ви помоля да ми ги дадете.

— Ще ги имате, когато изпълните сделката — отвърна Дънрос с любезен глас. — А сега какви са шансовете?

— Моля, предайте ми копията.