Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 287

— Когато изпълните сделката. В понеделник на залез-слънце.

Погледът на Съндърс стана още по-студен.

— Сега, ако обичате.

— Когато изпълните обещанието си. Такова е моето решение. А сега ми кажете шансовете.

— 50 на 50 — отговори Съндърс, за да го изпита.

— Добре. Благодаря. Уредил съм във вторник сутринта всичките единайсет листчета да бъдат публикувани в „Чайна гардиън“ и в два китайски вестника, един националсоциалистически и един комунистически.

— Значи ще го направите на свой риск. Правителството на Нейно Величество не обича да му се оказва натиск.

— Аз не ви заплашвам. Не, в никакъв случай. Тези букви и цифри са някаква безсмислена комбинация, освен може би… освен може би за някой специалист. Може би това е просто шега на един мъртъв човек.

— Мога да забраня публикуването по закона за държавната тайна.

— Разбира се, че може да опитате — кимна Дънрос. — Но независимо от закона, ако поискам, още тази седмица листчетата ще бъдат публикувани някъде. Това също е окончателно. А. М. Г. ми е предоставил да реша въпроса по свое усмотрение. Има ли още нещо, мистър Съндърс?

Съндърс се поколеба.

— Не. Не, благодаря, мистър Дънрос.

Също толкова вежливо Дънрос се обърна и отвори вратата.

— Съжалявам, но трябва да се залавям обратно за работа. Благодаря ви, че дойдохте.

Крос даде път на Съндърс и го последва до асансьора. Сандра Лий вече беше натиснала копчето му.

— О, извинете ме, сър — обърна се тя към Крос, — знаете ли кога ще се върне главен инспектор Куок?

Крос я изгледа.

— Не. Но бих могъл да се позаинтересувам, ако желаете. Защо?

— Щяхме да ходим на вечеря в петък, а нито икономката му, нито колегите му изглежда знаят къде е.

— За мен ще бъде удоволствие да попитам.

Телефонният номератор иззвъня.

— О, благодаря ви, сър. Ало, „Струан“ — каза Сандра Лий по телефона. — Един момент.

Тя започна да натиска копчетата за свързване. Крос предложи цигара на Съндърс, докато чакаха и гледаха по номерата на етажите как асансьорът приближава.

— Искахте да говорите с мистър Аластър, тай-пан — съобщи по телефона Сандра Лий. Номераторът отново звънна.

— Ало — обади се тя. — Един момент, мадам, ще проверя. Тя погледна един напечатан списък на срещи и в този момент вратата на асансьора се отвори. Съндърс влезе и Крос се накани да го последва.

— За 13 ч. е, мисис Гресенхоф.

Крос изведнъж спря и се наведе, сякаш да си завърже обувката, и Съндърс също така ловко и небрежно задържа вратата.

— О, няма нищо, мадам, лесно може да се обърка часът. Масата е запазена на името на тай-пана. Ресторант „Скайлайн“ в „Мандарин“ в 13 ч.

Крос се изправи.

— Готов ли си? — попита Съндърс.

— О, да.

Вратите се затвориха зад тях. И двамата се усмихнаха.

— Търпеливите винаги биват възнаградени — каза Крос.

— Да ще оставим рибата и пържените картофи за вечеря.

— Не. По-добре за обяд. Не бива да оставаме в „Мандарин“. Предлагам само да й хвърлим по едно око. Междувременно ще наредя да проследят къде е отседнала, а?

— Чудесно — лицето на Съндърс се вкамени. — Гресенхоф, а? Ханс Гресенхоф беше псевдонимът на един източногермански шпионин, когото от години се опитваме да заловим.