Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 283

Лицето му не изразяваше нищо, но всъщност беше силно развеселен.

71

11:15 часа

— Повтарям, мистър Съндърс, не знам нищо за никаква телеграма и никакъв Артър, нито пък за досиета или американец и не познавам никакъв майор Юрий Бакиан — този човек беше Игор Ворански, моряк първи клас.

Суслов едва се сдържаше да не избухне. Съндърс седеше срещу него на бюрото в мрачната стая за разпити в полицейското управление. Суслов се надяваше, че Роджър Крос ще бъде тук и ще му помогне. Но не го беше виждал след пристигането си.

„Внимавай — каза си той, — ти си сам-самичък. Не очаквай никаква помощ от Роджър. И правилно. Той трябва да бъде запазен като шпионин. А и от Бородинов няма никаква полза.“ Той хвърли поглед към първия си помощник, който седеше стегнат и изправен до него на стола си и явно беше силно притеснен.

— И продължавате да твърдите, че онзи шпионин, Дмитрий Меткин, не е Леонов — Николай Леонов — също майор от КГБ?

— Глупости, всичко това са глупости. Ще докладвам за този случай на моето правителство и ще…

— Ремонтът ви приключи ли?

— Да, или поне ще приключи до полунощ. Ние носим добри пари на Хонконг и си плащаме смет…

— И ни създавате странни неприятности. Като майор Леонов, като Бакиан.

— Искате да кажете Меткин? — Суслов изгледа свирепо Бородинов, за да пооблекчи малко гнева си. — Да си познавал някакъв Леонов?

— Не, другарю капитан. Ние нищо не знаем — заекна Бородинов.

— Ама че лоши актьори! — въздъхна Съндърс. — За щастие Леонов ни разказа доста неща за вас и за кораба ви, преди да го премахнете. Да, майор Леонов беше много общителен — той неочаквано повиши глас. — Първи помощник-капитан Бородинов, моля, почакайте навън.

По-младият мъж не разбра как скочи на крака, целият пребледнял. Отвори вратата. Отвън един враждебно настроен китаец от СИ му посочи стол да седне и затвори вратата.

Съндърс остави лулата си, извади пакет цигари и бавно запали една. Дъждът барабанеше по стъклата. Суслов чакаше с разтуптяно сърце. Той наблюдаваше неприятеля си изпод гъстите си вежди и се чудеше какво толкова спешно има да му казва Роджър Крос. Когато тази сутрин иззвъня тайният му телефон, се обаждаше Артър, който го помоли да се срещне с Роджър Крос в 8 часа вечерта в „Синклер тауърс“.

— Какво толкова спешно има? Аз трябва да бъда на кораба…

— Не знам, Роджър каза, че е спешно. Нямаше време да го питам. Видя ли се с Коронски?

— Да. Всичко е готово. Вие можете ли да го доставите?

— Да. Доста преди полунощ.

— Да не се провалите. Центърът разчита на вас — излъга той. — Кажете на нашите приятели, че това е заповед.

— Добре. Няма да се провалим.

Суслов долови възбудата му. Страхът му понамаля. Но сега отново се връщаше. Никак не му се нравеше, че се намира тук при голяма вероятност да остане завинаги. Съндърс бе добре известен в КГБ — отдаден на работата си, умен, изключително интуитивен.

— Тези въпроси ме изморяват, мистър Съндърс — каза Суслов, учуден, че шефът на МИ–6, който бе дошъл лично в Хонконг, може да бъде толкова незначителен. Той реши да го изпита и се изправи. — Аз си тръгвам.