Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 284

— Разкажете ми за „Севрин“.

— Северин? Какво е Северин? Не съм длъжен да стоя тук и да отговарям на въпросите ви, не…

— Съгласен съм, капитане, естествено, но един от вашите хора е бил заловен да шпионира и вие наистина сте необходим на нашите американски приятели.

— А?

— О, да, и се боя, че те не са толкова търпеливи като нас.

Отново го завладя страхът.

— Пак заплахи! Защо ме заплашвате? — ядоса се той. — Ние съблюдаваме законите. Аз не съм отговорен за безредиците. Настоявам да ми бъде разрешено да се върна на кораба си. Веднага.

Съндърс само го погледна.

— Добре. Вървете си, моля — каза той тихо.

— Мога да си тръгна?

— Да, да, разбира се.

Суслов го изгледа учудено за момент, после се обърна и тръгна към вратата.

— Разбира се, ние сигурно ще подшушнем на шефовете ви, че вие сте ни предали Леонов.

Суслов се спря пребледнял.

— Какво, какво казахте?

— Леонов между другото ни каза, че вие сте го подтикнали да засече пратката. После сте издали размяната.

— Лъжа… лъжа — запротестира руснакът, внезапно ужасен, че и Роджър може да е заловен като Меткин.

— Не съобщихте ли на севернокорейските агенти за Бакиан?

— Не съм — заекна Суслов и изпита огромно облекчение, като разбра, че Съндърс само блъфира и вероятно не знае нищо конкретно. Увереността му отчасти се възвърна. — Това са още по-големи глупости. Не познавам никакви севернокорейци.

— Аз ви вярвам, но съм сигурен, че в Първо управление няма да ви повярват. Довиждане.

— Какво искате да кажете?

— Разкажете ми за телеграмата?

— Нищо не знам за нея. Вашият главен инспектор се е обърнал. Не е паднала от мен.

— Напротив. Ами американецът?

— Не познавам никакъв американец.

— Разкажете ми за „Севрин“.

— Не знам нищо за никакъв Северин. Какъв е той, кой е?

— Сигурен съм, че знаете колко недоверчиви и нетърпими са вашите началници в КГБ към изтичането на информация. Ако успеете да отплувате, ви съветвам да не се мяркате повече по тези места заедно с първия си помощник-капитан, кораба и целия си екипаж…

— Пак ли ме заплашвате? Това ще се превърне в международен скандал. Ще уведомя както моето, така и вашето правителство и…

— Да, ние също, както официално, така и неофициално. Съвсем неофициално — макар че се усмихваше, Съндърс гледаше студено.

— Мога ли… мога ли вече да си вървя?

— Да. Само за информация?

— Какво?

— Кой е американецът и кой е Артър?

— Не познавам никакъв Артър. Артър чий?

— Ще чакам до полунощ. Ако отплувате, без да ми кажете, като се върна в Англия, ще направя всичко възможно до ушите на вашия военен аташе в Лондон да стигне информация, че вие сте ни предали Леонов, когото наричате Ворански, срещу услуги от СИ.

— Това е лъжа, всичко е лъжа и вие го знаете.

— Петстотин човека ви видяха на хиподрума с главния инспектор Крос. Тогава сте му предали Меткин.

— Лъжете — Суслов се опита да прикрие ужаса си. Съндърс се засмя.

— Ще видим, ще видим. Новият ви военен аташе в Лондон ще се хване и за сламка, за да спечели благоразположението на началниците си. А?