Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 434

— Значи, решено — каза Дънрос. — Има ли нещо друго?

— Не мислиш ли, че… това е част от конните състезания? — попита Макбрайд. — Не искаме да ги проваляме.

— Напълно съм съгласен, Доналд. Ще вземем крайното решение в събота в десет. Всички съгласни ли са? — нямаше възражения. — Добре! Нищо друго, нали? Съжалявам, но имам събрание след половин час.

Ши-Тех каза с неудобство:

— О, тай-пан, много съжалявам за снощи… ужасно.

— Да. Шити, когато се срещнем с губернатора в съвета на обяд ще трябва да му предложим да наложи нови, много строги пожарни разпоредби в Абърдийн.

— Важащи за всички — каза Крос. — Цяло чудо е, че нямаше повече жертви.

— Имаш предвид да затворят ресторантите ли, старче? — Пагмайър беше шокиран. — Неговата компания имаше интереси в два от тях. — Това сериозно ще навреди на туристическия бизнес.

Дънрос отново погледна Ши-Тех.

— Защо не предложиш на губернатора да се разпореди всички кухни да бъдат изнесени на шлепове и да се закотвят край кораба-майка? Той може да нареди пожарните да стоят наблизо докато се направят промените. Разходите ще бъдат умерени и проблемите ще бъдат решени веднъж завинаги.

Всички впиха погледи в него. Ши-Тех засия.

— Йан, ти си гений!

— Не. Съжалявам единствено, че не помислихме за това по-рано. Никога не ми е минавало през ума. Ужасно за Цеп… и за съпругата на Крисчън, нали? Намериха ли тялото й вече?

— Мисля, че не.

— Господ знае колко други си отидоха. Членовете на Парламента измъкнаха ли се?

— Да, старче. Освен сър Чарлс Пениуърд. Нещастникът си треснал главата в един сампан, когато падна.

Дънрос беше шокиран.

— Харесвах го! Каква отвратителна, гадна съдба.

— Имаше още няколко от другите до мене на същото положение. Онзи мръсен гаден копелдак, как му беше името? Грей, ах, да, Грей, точно така. А другият, другият отвратителен социалистически глупак Бродхърст. И двамата се държаха доста добре, струва ми се.

— Чувам, че твоите „Суперфудс“ също са се измъкнали, Паг. Не беше ли нашият „Наричай ме Чък“ първи на брега?

Пагмайър смутено повдигна рамене.

— Наистина не зная — след това се усмихна. — Аз… ъ-ъ… Чувам, че Кейси и Бартлет са свършили добра работа, така ли е? Може би трябва да получат медал.

— Защо не го предложиш? — каза Дънрос нетърпелив да си тръгне. — Ако няма нищо друго…

Крос каза:

— Йан, ако аз бях на твое място, щях да се застрелям. Трябва да има подслушвателни станции в онзи залив, които още не са изобретени.

Всички се засмяха.

— В действителност съм направил нещо по-добро от това. След като излязохме от водата сграбчих Линк Бартлет и Кейси и отидохме при доктор Тулей. — Дънрос се усмихна леко. — Когато му казахме, че сме плували в Абърдийнското пристанище, щеше да получи разрив на сърцето. Каза: „Изпийте това!“ и ние като последните глупаци го направихме и преди да разберем какво става щяхме да си изповръщаме червата. Ако имах някаква сила, щях да го завържа с един колан, но всички бяхме на четири крака и се биехме за „нулите“ като не знаехме кой има най-добър резултат. Тогава Кейси започна се смее между два напъна, а ние се търкаляхме по отвратителния под. — Той прибави с престорена тъга: — Старият касапин ни тъпчеше хапчета в гърлата с шепи, а Бартлет каза: „За Бога, Док, какво ще кажеш за едно очистително и тогава ще получиш една дупка.“ — Те отново се засмяха.