Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 432

Дънрос се огледа. Сега „Плуващият дракон“ беше почти на една страна. Почувства лека подводна експлозия и за момент водата около него завря. Кейси се показа за въздух, напълни дробовете си и отново се плъзна под повърхността. Дънрос също се гмурна. Беше почти невъзможно да вижда, но търсеше пипнешком. Заплува около кораба, търсейки и остана долу, толкова дълго, колкото можа след това се показа на повърхността внимателно, тъй като имаше много плувци, все още претърсващи наоколо. Токс се давеше с морска вода и несигурно висеше на спасителния пояс. Дънрос доплува и го забута към един моряк, като знаеше, че Токс не умее да плува.

— Дръж се, Крисчън… сега си о’кей.

Токс отчаяно се опита да говори като се давеше:

— Моята… моята жена е… тя е долу т… долу там… долу…

Морякът доплува.

— Аз го поемам, сър. Вие добре ли сте?

— Да… да… Той казва, че жена му е потънала долу.

— Боже! Не видях никого… Ще извикам помощ! — морякът се обърна и закрещя към полицейската лодка за помощ. Няколко моряка се хвърлиха от борда и започнаха да търсят. Дънрос се огледа за Горнт, но не можа да го види. Кейси се показа запъхтяна и се хвана за преобърнатия катер, за да си поеме въздух.

— Добре ли си?

— Да… да… благодаря на Бога — изрече тя шепнешком, а гърдите й се повдигнаха — има една жена там долу, китайка струва ми, се видях я да потъва.

— Видя ли Горнт?

— Не… Може би той е… — Тя се придвижи към лодката. Хора с усилия се придвижваха към мостчето, други се бяха струпали на палубата.

Бартлет се показа на повърхността за кратко и се гмурна отново. Кейси пое дълбоко въздух и се плъзна в дълбините. Дънрос тръгна след нея малко вдясно.

Те тримата претърсваха, докато всички останали бяха в безопасност на катера или на сампаните. Не намериха жената.

Когато Дънрос се прибра вкъщи, Пенелоуп беше дълбоко заспала.

— Йан?

— Да. Спи, спи, скъпа.

— Добре ли прекара? — попита тя сънено.

— Да, спи, спи.

Тази сутрин, когато излезе от голямата къща, тя все още не се беше събудила.

— Чу ли, че Горнт успял, Алексей?

— Да, да чух, тай-пан. Божа работа.

— Какво имаш предвид?

— След вчерашните сделки на фондовата борса щеше да бъде много спокойно, ако той не беше успял.

Дънрос се засмя.

— А-а, но тогава аз щях да бъда много затруднен, много затруднен наистина, тъй като нямаше да имам удоволствието сам да разбия „Ротуел-Горнт“, а?

След пауза де Вил каза:

— Удивително е, че не загинаха повече.

Те проследиха Пайлът Фиш, тъй като жребецът мина край тях в лек галоп и изглеждаше много добре. Очите на де Вил бродеха по пистата.

— Истина ли е, че Бартлет е спасил жената на Питър Марлоу? — попита Травкин.

— Той скочи с нея. Да. И двамата, и Линк и Кейси свършиха страхотна работа. Чудесна.

— Ще ме извиниш ли, тай-пан? — Жак де Вил кимна към трибуните. — Там е Джейсън Плъм. Довечера трябва да играя бридж с него.

— Ще се видим у Пейър, Жак. — Дънрос му се усмихна и де Вил се отдалечи. Той въздъхна тъжно. — Тръгвам към офиса, Алексей. Обади ми се в шест.

— Тай-пан…