Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 433

— Какво?

Травкин се поколеба, а след това каза просто:

— Искам само да знаеш, че аз… аз извънредно много ти се възхищавам.

Дънрос се смути от това внезапно откровение и странната меланхолия, която се излъчваше от другия мъж.

— Благодаря — каза топло той и го потупа по рамото. Никога преди това не беше го докосвал така приятелски. — Ти самият не си по-лош.

Травкин наблюдаваше как се отдалечава, боляха го гърдите, сълзи от срам се прибавиха към дъжда. Той избърса лицето си с опакото на ръката си и продължи да наблюдава Ноубъл Стар, като се опитваше да се концентрира.

С периферното си зрение видя мъжа от КГБ в един ъгъл на трибуните. В този момент друг мъж се присъедини към него, съсухрен и добре известен като професионален комарджия в Хонконг. Травкин се опита да си спомни името му. Клинкър. Точно така! Клинкър!

Гледаше ги озадачен. Джейсън Плъм беше на трибуните, точно зад мъжа от КГБ. Плъм стана, за да махне на Жак де Вил в отговор и слезе надолу по стълбите, за да го посрещне. Точно тогава мъжът от КГБ погледна към него и той внимателно се обърна. Беше вдигнал бинокъл към очите си и Травкин не знаеше дали го наблюдава, или не. Кожата му настръхна при мисълта за онези мощни бинокли. „Може би умее да чете по устните — помисли си той втрещен. — Боже, Иисусе Христе и Божа майко, благодаря на Бога, че не изтърсих истината на тай-пан.“

Сърцето му биеше ужасно и почувства, че му става зле. Проблесна светкавица и пресече източно небето. Дъждът образуваше локви по бетона и откритите, по-ниски секции на трибуните. Опита се да се успокои. Много му се искаше да разбере кой бе мъжът от КГБ? Разсеяно забеляза, че Пайлът Фиш е завършил тренировката си в чудесна форма. От другата му страна Ричард Куанг разговаряше съсредоточено с една група китайци, които не познаваше. Линбар Струан и Ендрю Гавалан се бяха облегнали на перилата с американеца Роузмънт и други от консулската служба, които той познаваше само визуално. Наблюдаваха конете, забравили за дъжда. Близо до стаите за преобличане, под козирката Доналд Макбрайд разговаряше със сър Ши-Тех Т’Чънг. Пагмайър и Роджър Крос бяха сред тях. Видя Макбрайд да поглежда към Дънрос и да го вика при тях. Брайън Куок чакаше Роджър Крос встрани от стюардите. Травкин познаваше и двамата, но не знаеше, че са от СИ.

Без желание, се повлече нататък. Овладя подтика си да се втурне нагоре и да избълва истината. Вместо това той извика:

— Изпрати нашите коне вкъщи. Всичките. Искам да се убедиш, че са сухи.

— Да, сър.

Нещастен, Травкин стъпваше тежко към съблекалните. С ъгъла на окото си видя, че мъжът от КГБ е насочил бинокъла си към него. Дъжд се стичаше по врата му и се смесваше със студена пот.

— А-а, Йан, мислехме си, че ако утре вали ще бъде по-добре да отложим срещата. Да кажем в шест следобед — каза Макбрайд. — Не си ли съгласен?

— Не е ли малко късно, старче? — попита Пагмайър.

— Не, ако стюардите предупредят телевизионните зрители и радиослушатели. Това ще повиши вълнението. Особено, ако пуснеш тази новина днес.

— Добра идея — отвърна Крос.