Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 431

— Това помага или вреди на шансовете на Ноубъл Стар, Алексей? — попита Жак.

— Както Бог пожелае, Жак. Тя никога не е тичала в дъжд.

За Травкин беше много трудно да се концентрира. Снощи отново се обади непознатият от КГБ и той грубо попита защо беше изчезнал така внезапно.

— Вие не можете да задавате въпроси, принц Курган. Кажете ми всичко, което знаете за Дънрос. Сега. Всичко. Неговите навици, клюките за него, всичко.

Травкин се подчини. Знаеше, че е хванат натясно, знаеше, че непознатият ще запише на магнетофон думите му, за да провери истинността им. И най-малкото отклонение от истината може би означаваше погребален звън за неговата съпруга или за неговия син, или за съпругата на неговия син, или за децата на неговия син, ако те действително съществуваха.

„Има ли ги?“, попита се отново той, агонизирайки.

— Какво има, Алексей?

— Нищо, тай-пан — отговори Травкин, чувствайки се омърсен. — Мислих си за това, което сте преживели снощи. — Новината за пожара в Абърдийн беше заляла радиото, особено сърцераздирателният разказ на свидетелката Винъс Пун, който беше във фокуса на репортажите. — Беше ужасно за останалите, нали?

— Да. — Досега беше известно за смъртта на петнадесет изгорени и удавени, включително две деца. — Ще са необходими дни, за да открият колко души в действителност са загинали.

— Ужасно — каза Жак. — Когато чух за това… ако Сюзан беше тук и ние щяхме да попаднем там. Тя… Любопитно е какъв е животът понякога.

— Противен огнен капан! Никога преди не ми се беше случвало — каза Дънрос. — Десетки пъти сме се хранили там. Ще говоря с губернатора за тези плуващи ресторанти.

— Но с теб всичко е наред, нали? — попита Травкин.

— Да, няма проблеми — Дънрос се усмихна мрачно. — Освен, ако не сме хванали круп от плуването в оная помийна яма.

Когато „Плуващият дракон“ внезапно се преобърна, Дънрос, Горнт и Питър Марлоу бяха във водата точно под него. Мегафонът на полицейския катер изрева смразяващо и всички те отчаяно скочиха. Дънрос беше добър плувец и с Горнт се измъкнаха, въпреки че водата ги дърпаше назад. Когато главата му се потопи под водата, той видя, че Марлоу е в беда. Той се остави врящото течение да го отнесе, тъй като корабът заседна на една страна и се хвърли напред към Марлоу. Пръстите му намериха ризата, хвана я здраво и се завъртяха заедно, удряйки се в палубата. Ударът почти го зашемети, но той се облегна на Марлоу и когато течението отслабна, той започна да рита нагоре към повърхността. Главите им се показаха от водата заедно. Марлоу задъхан поблагодари и забърза към Фльор, която висеше отстрани на преобърнатия катер заедно с други. Около тях беше хаос. Дънрос видя Кейси да се гмурка за някого. Горнт не се виждаше никъде. Бартлет се показа с Крисчън Токс и заплува към един спасителен пояс. Увери се, че Токс се е хванал здраво за спасителния пояс, преди да извика към Дънрос:

— Мисля, че течението е засмукало Горнт и, че там има една жена… — и незабавно се гмурна пак.