Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 414

Десет ярда по-нататък Бартлет вдигаше Кейси. Ъгълът на палубата беше лош, а огънят още по-лош.

— Цялата тази проклета черупка може всеки момент да се преобърне.

— Какво ще стане с тях? — попита тихо тя като посочи с глава Фльор и Орланда.

Помисли за секунда, а след това решително каза:

— Скачаш първа и чакаш долу.

— Ясно!

Тя му подаде малката си чанта. Той я натъпка в единия си джоб и забърза напред. Кейси захвърли обувките си, разкопча ципа на дългата си рокля и я изхлузи. Усука тънката копринена материя на въже, завърза го около кръста си, метна се изкусно над перилата и застана там за малко, уверено на ръба, прецени внимателно скока си и скочи с перфектно лебедово гмуркане. Горнт и Дънрос я наблюдаваха, забравили непосредствената опасност.

Сега Бартлет беше до Орланда. Той видя Кейси да разсича чисто повърхността и преди Орланда да успее да направи нещо той я повдигна над перилата и каза:

— Гълъбче, задръж дъха си — и внимателно я пусна. Всички гледаха. Тя падна отвесно и потъна във водата няколко ярда встрани от Кейси, която, вече предвидила мястото, плуваше отдолу под водата. Тя лесно хвана Орланда, устреми се към повърхността, а Орланда вече дишаше, преди да осъзнае, че не е на палубата. Кейси здраво я държеше и плуваше мощно към катера, владеейки се отлично.

Горнт и Дънрос бяха възхитени. Корабът отново се наклони и те почти изгубиха опора под краката си, докато Бартлет, препъвайки се стигна до семейство Марлоу.

— Питър как си с плуването? — попита Бартлет.

— Средна работа.

— Повери ми я, а? Бях спасител… — години наред.

Преди Марлоу да успее да каже „не“, Бартлет повдигна Фльор на ръце и стъпи на ръба на перилото и за секунда застана в равновесно положение.

— Само задръж дъха си.

Тя сложи едната си ръка около врата му, хвана носа си и тогава той скочи в пространството с Фльор в ръцете си — уверено и спокойно. Гмурна се чисто в морето, като я предпазваше от удара с краката и тялото си и без сътресения се изтласка към повърхността. Главата й беше едва няколко секунди под водата и тя дори не запелтечи, въпреки че сърцето й биеше до пръсване. След секунди беше на катера. Погледнаха назад.

Щом Питър Марлоу видя, че е на сигурно място сърцето му отново започна да бие.

— О, чудесно — промърмори той.

— Видя ли Кейси? — попита Дънрос. — Фантастично.

— Какво? О, не, тай-пан.

— Господи, каква фигура!

— А да — отвърна му Горнт — и какъв кураж.

Корабът изскърца. Палубата гадно се олюля.

Като един, последните трима мъже се хвърлиха през борда. Дънрос и Горнт се гмурнаха, Питър Марлоу скочи. Гмурнаха се добре, но и двамата мъже знаеха, че не толкова добре, колкото Кейси.

От другата страна на острова, старото такси с ръмжене изкачваше тясната улица високо над „Уест пойнт“ в „Мид Левълс“, а на задната седалка Суслов пиянски се изтегна. Нощта беше непрогледна и той пееше тъжна руска балада на потящия се шофьор — вратовръзката му беше накриво, палтото му съблечено, ризата му — на потни ивици. Облаците се бяха сгъстили и слезли по-ниско, влажността нараснала и въздухът задушаваше.