Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 412

— Добре би било да помогна да се въведе ред — каза Горнт. — След секунда се връщам.

Друга експлозия разтърси кораба. Накланянето започна да нараства. Няколко души се изкатериха през борда и скочиха. На помощ им се притекоха сампани.

Крисчън Токс беше обгърнал с ръка съпругата си китайка и гледаше мрачно през борда.

— Трябва да скачате, Крисчън — каза Дънрос.

— В Абърдийнското пристанище ли? Сигурно си правиш лоша шега, стари приятелю. Ако не ти призлее от гадните миризми, ще хванеш гадната чума.

— Или това или зачервен задник — извика някой със смях. В края на палубата сър Чарлз Пениуърд се държеше за парапета, докато си пробиваше път надолу по лодката, окуражавайки всички.

— Хайде, млада госпожице — каза той на Орланда — това е един лесен скок.

Тя поклати глава ужасена.

— Не… не още, не… аз не мога да плувам.

Фльор Марлоу я прегърна с ръка.

— Не се тревожи, аз също не мога да плувам и ще остана.

— Питър, хвани я за ръка и тя ще бъде невредима. Всичко, което трябва да направиш, Фльор, е да задържиш дъха си — предложи Бартлет.

— Тя няма да скача — каза Марлоу тихо. — Поне не преди последния миг.

— Няма страшно.

— Да, но не и за нея. Тя е бременна.

— Какво?

— Фльор е бременна. В третия месец.

— О, Боже!

— Боже, този кораб е огнен капан. Ами хората долу? — попита Кейси.

— Всички те отдавна са навън — каза Дънрос като сам не си вярваше. Сега, когато беше на открито, се почувства добре. Успешното преодоляване на страха го радваше. — Тук гледката е прекрасна, не сте ли съгласни?

Пениуърд радостно извика:

— Имаме късмет. Корабът се накланя насам така, че докато потъва ще бъдем в пълна безопасност. Освен ако не се преобърне. Точно както едно време — добави той. — Три пъти съм потапян в Средиземно море.

— Аз също — каза Марлоу, — но това беше в протока Банка покрай Суматра.

— Не знаех това, Питър — каза Фльор.

— Не беше нищо особено.

— Каква е дълбочината на водата тук? — запита Бартлет.

— Трябва да е двайсет фута или повече — каза Дънрос.

— Това ще бъде до…

Чуха се сирени. Голямата полицейска лодка пристигна, лавирайки между островите от лодки. От мегафона се чу силно първо на китайски „Всички сампани да разчистят района, да разчистят района…“, а после на английски: „Всички на най-горната палуба, пригответе се да напуснете кораба! Корпусът е пробит, пригответе се да напуснете кораба!“

Крисчън Токс измърмори мрачно на себе си:

— Да ме вземат мътните, ако си повредя единствения вечерен костюм.

Жена му го дръпна за ръката.

— Ти и без това никога не си го харесвал, Крис.

— Сега ми харесва, жено — опита се да се усмихне. — Ти също не можеш да плуваш, по дяволите.

Тя вдигна рамене.

— Обзалагам се на петдесет долара, че ти и аз ще плуваме като змиорки.

— Мисис Токс, приемам облога. Но само, ако напуснем последни. В края на краищата искам потвърждение от очевидец.

Той извади цигарите си. Даде една на нея. Потърси кибрит, но не намери. Тя бръкна в чантата си и затършува. Накрая си намери запалката. Запали на третия опит. И двамата бяха забравили пламъците.