Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 410

Над първата площадка Грей все още държеше детето в ръцете си. Той се придържаше към перилото с една ръка, изплашен, буташе хората зад него и пред него. Дочака реда си, и закриляйки детето, колкото се може по-добре, наведе се покрай пламъците и побягна надолу по стълбите, където пътят беше възможно най-чист.

— Хайде! — изкрещя Грей в отчаяние на онези отзад. Той премина през прага, близо до него отпред или отзад имаше и други. Точно когато приближи мостика експлодираха последните два варела. Целият под зад него изчезна и той, детето и останалите бяха запратени напред като плява.

Хаф Гатри се отскубна от зрителите и ги издърпа на сигурно място.

— Добре ли си, стари приятелю? — попита задъхан той. Грей беше вцепенен, дишаше с отворена уста, дрехите му тлееха. Гатри му помогна да ги угаси.

— Да… да, така ми се струва… — каза той почти в несвяст. Гатри внимателно вдигна детето, което беше в безсъзнание и се взря в него.

— Бедното малко нещастниче!

— Мъртво ли е?

— Мисля, че не е. Ето… — Хаф даде малкото китайче на един от наблюдаващите и двамата мъже се върнаха обратно до вратата, за да помогнат на другите, които все още стояха като онемели от експлозията и безпомощни. Беше абсолютно невъзможно да се мине. Независимо от невероятния шум се чу воят на приближаващите сирени.

Огънят на най-горната палуба близо до изхода се развихряше. Изплашени, кашлящи хора се връщаха назад в залата.

— Дявол да го вземе, Йан по-добре е да се измъкваме оттук — предложи Бартлет.

— Да. Куилън, ще бъдеш ли така добър да ни водиш и да се погрижиш за палубата — каза Дънрос. — Аз ще държа този край.

Горнт се обърна и изрева:

— Всички оттук! На палубата ще бъдете в безопасност… по един…

Отвори вратата, застана до нея и се опита да въведе ред в бързото отстъпление — няколко китайци, останалите предимно британци. Щом се озоваха на открито всички се почувстваха по-малко изплашени, благодарни, че са далеч от дима.

Бартлет все още не изпитваше страх, знаейки, че може да разбие всеки един от прозорците и да скочи заедно с Кейси в морето. Хората наоколо се препъваха. Пламъците от кухненския асансьор се увеличиха, а долу се чу глуха експлозия.

— Как си, Кейси?

— Добре.

— Излизай навън.

— Щом излезеш ти.

— Разбира се — усмихна й се Бартлет.

Хората в стаята оредяваха. Той помогна на лейди Джоана да мине през вратата, а после на Хавъргил и на жена му. Кейси видя, че Орланда все още стои вцепенена до стола си.

— Хайде — подкани я нежно и й помогна да се изправи. Колената на момичето трепереха. Кейси я обгърна с ръка.

— Аз… Аз съм загубила… чантата си — измънка Орланда.

— Ето я. — Кейси вдигна чантата от стола и продължи да я подкрепя с ръка като я буташе покрай пламъците навън на открито. Веднъж озовала се навън, Кейси се почувства неизмеримо по-добре.

— Всичко е наред — усмихна се Кейси окуражително. Отведе я до парапета. Орланда се вкопчи здраво. Кейси се обърна, за да се огледа за Бартлет и видя, че той и Горнт я гледаха от салона. Бартлет, й помаха, тя също помаха в отговор. Искаше й се той да бъде до нея. Питър Марлоу изведе жена си на палубата.