Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 411

— Добре ли си, Кейси?

— Разбира се. А ти, Фльор?

— Чудесно. Чудесно. Доста… Доста приятно е тук навън, нали? — каза Фльор Марлоу, чувствайки се зле, ужасена от мисълта да скочи от такава голяма височина. — Мислиш ли, че ще завали?

— Колкото по-скоро, толкова по-добре. — Кейси погледна през борда. В тъмните води, трийсет фута надолу бяха започнали да се събират сампани. Всички моряци знаеха, че онези горе скоро ще трябва да скачат. Виждаха, че пожарът е завзел по-голямата част от първата и втората палуби. Няколко души бяха заклещени. Един мъж запрати стол през един от прозорците, счупи стъклото, с мъка пролази през него и падна в морето. Един сампан се спусна напред и му хвърли въже. Последваха го и други. Една жена не успя.

Нощта беше тъмна въпреки, че пламъците осветяваха всичко наоколо, хвърляйки зловещи сенки. Тълпите на кея се разделиха, тъй като ревящите пожарни коли спряха. Китайските пожарникари и британски офицери изтеглиха маркучите. Друга група включи близкия пожарен кран и първата струя вода плисна върху огъня. Чуха се одобрителни викове. След секунди шест маркуча заработиха и двама маскирани пожарникари с азбестово облекло и дихателни апарати пристегнати на гърбовете им, се втурнаха към входа и започнаха да извличат онези, които лежаха в безсъзнание вън от опасност. Нова страхотна експлозия ги посипа с горящи въглени.

На най-горната палуба нямаше никой, освен Бартлет, Дънрос и Горнт. Те почувстваха, че палубата се люлее под тях и почти загубиха опора под краката си.

— Иисусе Христе — ахна Бартлет, — потъваме ли?

— Онези експлозии може би са отнесли дъното — каза бързо Горнт. — Хайде. — Той мина бързо през вратата и Бартлет го последва.

Сега Дънрос остана сам. Пушекът беше много противен, топлината и вонята го отвращаваха. Положи усилие да не побегне и да преодолее ужаса си. Внезапна мисъл го накара да изтича обратно през стаята към вратата на главното стълбище, за да се увери, че там няма никой. Тогава видя отпуснатата фигура на човек на стълбището. Навсякъде имаше пламъци. Почувства как страхът му отново връхлита, но още веднъж го потисна, втурна се напред и започна да влачи мъжа обратно по стълбите. Китаецът беше тежък, а той не знаеше дали е жив или мъртъв. В този момент Бартлет се озова до него и двамата заедно полувлачеха-полуносеха мъжа през залата навън на палубата.

— Благодаря — изпъшка Дънрос.

Куилън Горнт дойде при тях, наведе се и обърна мъжа. Лицето отчасти беше обгоряло.

— Можехте да си спестите този героизъм. Той е мъртъв.

— Кой е той? — запита Бартлет. Горнт вдигна рамене.

— Не зная. Познаваш ли го, Йан?

Дънрос се взря в тялото.

— Да. Това е Цеп… Цепелин Танг.

— Синът на Тайтфист? — Горнт се изненада. — За Бога, той е напълнял. Никога нямаше да го позная. Най-добре е да се приготвим да скачаме. Този кораб е гробница. — Видя, че Кейси стоеше до парапета. — Добре ли си?

— Да, благодаря. А ти?

— О, да.

Орланда стоеше до нея с втренчен във водата невиждащ поглед. Хората се блъскаха край палубата.