Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 409

Междинната площадка между първата и втората палуба все още не беше обхваната от пламъци въпреки, че пожарът определено имаше преимущество и сам се подклаждаше. Тълпите оредяваха, макар че повече от стотина души все още задръстваха горните стълбища и врати. Онези, които бяха горе се блъскаха и ругаеха, не можейки да виждат напред.

— За Бога, какво пречи…

— Все още ли са чисти стълбите…?

— За Бога, продължавайте…

— Става адски горещо тук…

— Какво дяволска касапница…

Грей беше един от онези, които бяха в капан на стълбището на втората палуба. Виждаше пламъците да избухват от предната стенали знаеше, че ще рухне всеки момент. Чудеше се да се отдръпне ли или да върви напред. Видя едно дете, което трепереше до стълбите, под парапета. Успя да издърпа момченцето и да го вземе в прегръдките си, а след това забърза. Спасителният път все още беше задръстен.

На най-горната палуба Горнт и останалите слушаха врявата долу. Бяха останали трийсетина души. Той си допи чашата, остави я и тръгна към групата около Дънрос. Орланда все още седеше и извиваше кърпичката си в ръце, Фльор и Питър Марлоу пазеха спокойствие, а Дънрос, както винаги се владееше. „Добре — помисли си той, като благославяше онова, което беше получил в наследство и онова, на което го бяха научили. — Според британската традиция, когато си в опасност независимо колко си изплашен, ти губиш от престижа си, ако го покажеш. А и освен това повечето бяхме бомбардирани през по-голямата част от живота ни. По нас стреляха, давеха ни, хвърляха си в затвори за военнопленници или бяхме в службите.“ Сестрата на Горнт беше в Женската кралска морска служба, майка му — отговорник на местната противовъздушна отбрана, баща му — в армията, чичо му — убит на Монте Касино, а той самия служи с австралийци в Нова Гвинея, след като избяга от Шанхай и си пробива път с бой в и през Бирма към Сингапур.

— Йан — каза той, стараейки се гласът му да звучи безгрижно, — като съдя по звука, сега огънят е на първата площадка. Предлагам да плуваме.

Дънрос погледна назад.

— Някои от дамите не умеят да плуват. Нека да дадем отсрочка от няколко минути.

— Много добре. Мисля, че онези, които нямат нищо против да скачат, трябва да отидат на палубата. Този пожар наистина е адски досаден.

— Изобщо не мисля, че е адски досаден — каза Кейси.

Всички се разсмяха.

— Това е само един израз — обясни Питър Марлоу. Експлозия под палубите леко разлюля кораба. Тишината, която настъпи за миг беше зловеща.

В кухнята огънят се бе разпрострял до складовите помещения и обграждаше четирите останали стогалонови варела с олио. Онзи, който изгърмя проби дупка в пода и изкоруби кораба отстрани. Горящи въглени, горящо олио и малко морска вода нахлуха в отточните отвори. От силата на експлозията се разкъсаха някои от големите греди на плоскодънния корпус и през шевовете просмукваше вода. Орди от плъхове пълзяха встрани, търсейки спасителен път.