Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 400
Джеймс Клавел
— Не мисля, че бих искала да печеля по този начин — каза Кейси, ядосана от думите му. — Това е един отвратителен начин да се печелят мангизи.
Гавалан се обърна към нея.
— Много неща на този свят са отвратителни, погрешни и безчестни… — Искаше да я нахока, разярен от начина, по който тя продължаваше да прекъсва разговора му с Бартлет, но реши, че сега не е моментът нито мястото, затова продължи любезно: — Но, разбира се, че си права. Никои не иска да печели от смъртта. Извинете ме… Нали знаете, че мястото на всеки е определено с картичка. Вечерята ще започне всеки момент.
Той се оттегли.
— Мисля, че той изобщо не ме харесва — промълви Кейси. Те се засмяха на начина, по който го каза.
— Ти беше права. Войната е нещо ужасно — усмихна се Орланда.
— Беше ли тук, докато траеше тя? — попита Кейси невинно.
— Да, но в Макао. Аз съм португалка. Японците не създаваха проблеми на Макао, защото Португалия пазеше неутралитет — добави Орланда нежно. — Разбира се, сега съм само на двадесет и пет и едва си спомням нещо. Не бях навършила седем, когато войната свърши. В Макао е много хубаво, Кейси. Така различно от Хонконг. Може да ви се прииска на теб и на Линк да отидете там. Заслужава си да се види. За мен ще бъде удоволствие да ви бъде екскурзовод.
„Обзалагам се, че е така.“ — помисли си Кейси, почувствала се стара с нейните двадесет и шест години.
— Това би било страхотно. Но, Ландо какво му е на Ендрю? Защо беше толкова кисел? Защото съм жена — вицепрезидент?
— Съмнявам се. Сигурен съм, че преувеличавате — каза Мата. — Той не си пада много по американците и това, че Британската империя вече не съществува, го довежда до лудост, както и, че САЩ е арбитър на световната съдба и според него прави очевидни грешки. Повечето британци се съгласяват с това за съжаление. Всичко, до известна степен се дължи на малко ревност. Но трябва да сте търпеливи с Ендрю. В края на краищата вашето правителство предаде Хонконг през четиридесет и пета — и само британската армия спря това. Америка беше рамо до рамо със Съветска Русия срещу тях край Суец, подкрепи евреите срещу тях в Палестина — има десетки примери. Вярно е и това, че много от нас тук смятат настоящата ви враждебност към Китай за неблагоразумна.
— Но, те също са комунисти като руснаците. Тръгнаха на война срещу нас, когато ние само се опитвахме да защитим свободата в Южна Корея. Нямахме намерение да ги нападаме.
— Но, исторически Китай винаги е пресичал Ялу, когато някой чужд нападател е приближавал границата. Винаги. Предполагаше се, че вашият Мак Артър е историк — каза Мата внимателно, чудейки се, дали и в леглото е така наивна — той трябваше да знае това. Той, или вашият президент, вкара Китай в път, който той не искаше да поеме. Абсолютно съм сигурен.
— Но ние не бяхме нашественици. Северна Корея завладя Южна. Искахме да помогнем на един народ да бъде свободен. Нямаше какво да печелим от Южна Корея. Хвърлихме милиони, опитвайки се да помогнем на корейците. Вижте какво причини Китай на Тибет, а миналата година и на Индия. Струва ми се, че винаги сме изкупителната жертва, а всичко, което искаме, е да защитаваме свободата. — Тя спря, чувайки, че през залата премина шепот на задоволство и хората започнаха да се насочват към масите си. Сервитьори, носещи похлупени сребърни подноси влизаха тържествено. — Благодаря на Бога. Умирам от глад.