Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 382

Джеймс Клавел

— Лъжец!

— Бях там — задавено отговори младежът. — Щях да ви го кажа, сър. Бях там. Няма да лъжа, кълна ви се!

— Следващия път като излъжеш, ще бъде лявото ти око. Бил си там, да?

— Да… да, сър!

— А този беше ли там? — попита Пуун, сочейки Смолпокс Кин.

— Не.

— Онзи?

— Да. Дог-йърд Чен беше там!

— Ти претърси ли трупа?

— Да, сър, да — помагах на баща ни.

— Всичките му джобове, всичко ли?

— Да, да, всичко.

— Някакви документи? Бележник, дневник? Бижута?

Младежът се поколеба, отчаян, опитващ се да мисли, ножът не мърдаше от лицето му.

— Нищо, сър, нищо, за което да си спомням. Изпратихме всичките му неща в „Хаус ъф Чен“, освен, освен парите. Задържахме парите. И часовника — бях забравил часовника! Ето този там! — Той посочи часовника върху опънатата ръка на баща си.

Гудуедър Пуун отново изпсува. Фор Фингър Уу му беше казал да освободи Джон Чен и да прибере всички останали неща, които престъпниците не бяха изпратили, специално монета или част от монета, след това да ликвидират престъпниците и да се отърват от труповете. По-добре да му се обадя след малко, помисли Пуун. — Да ми даде инструкции за по-нататък. Не искам да сбъркам нещо.

— Какво направихте с парите?

— Изхарчихме ги. Те бяха само няколкостотин долара и дребни монети. Всичко изхарчихме.

Единият от мъжете каза:

— Мисля, че ни лъже!

— Не лъжа, кълна се! — Кин Пак почти избухна в сълзи. — Не лъжа. Мо…

— Млъквай! Да прережа ли гърлото на онзи там? — каза весело мъжът, сочейки Смолпокс Кин, който още лежеше в безсъзнание.

— Не, не, не още. Оставете го там. — Гудуедър Пуун се почеса по брадата, докато помисли за момент. — Отиваме да изровим Нъмбар Уан Сан Чен. Да, това ще направим. Сега, лайно, казвай кой го уби?

Кин Пак моментално посочи баща си.

— Той го направи. Ужасно беше. Той ни е баща, удари го с лопата… удари го с лопата, когато се опита да избяга вечерта… вечерта на отвличането. — Младежът потрепери, лицето му бе бяло като тебешир. Страхът от опряния в лицето му нож изцяло го поглъщаше. — Не, не беше моя вината, сър.

— Как се казваш?

— Су Так-гай, — моментално отговори, казвайки приготвено за спешна ситуация име.

— Той? — Пръстът сочеше брат му.

— Су Так-тонг.

— Другият?

— Уу-тип Сап.

— И възрастният?

Младежът погледна трупа на баща си.

— Той беше Голдтут Су. Беше много лош, но ние… ние трябваше да се подчиняваме. Трябваше, той ни е баща.

— Къде закара Нъмбар Уан Сан Чен, преди да го убиеш?

— В Ша Тин, но аз не съм го убил. Хванахме го в Хонконг Сайд, поставихме го отзад на колата, която бяхме откраднали и го закарахме в Ша Тин. Там баща ми беше наел една колиба, извън селото, той беше планирал всичко. Ние трябваше само да се подчиняваме.

Пуун изсумтя и посочи хората си.

— Ще претърсим първо тук. Ти му превържи ръката! — Кин Пак веднага грабна стара кърпа, едва не повърна и започна да превързва ампутирания пръст.

Пуун въздъхна, не знаейки откъде да започне. Отвори куфара. Всички очи се обърнаха и алчно загледаха купа с парите. Пуун премести ножа в другата си ръка и го затвори. Остави го в средата на масата и започна да претърсва мръсния апартамент. Имаше само маса, няколко стола и железен креват с мръсен матрак. Тапетите висяха надолу разлепени, прозорците заковани с дъски и без стъкла. Обърна матрака, претърси го, но нищо не откри. Влезе в мръсната почти празна кухня и запали лампата. След това в ужасно миришещата тоалетна. Смолпокс Кин започна да стене, идваше в съзнание.