Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 382
Джеймс Клавел
— Лъжец!
— Бях там — задавено отговори младежът. — Щях да ви го кажа, сър. Бях там. Няма да лъжа, кълна ви се!
— Следващия път като излъжеш, ще бъде лявото ти око. Бил си там, да?
— Да… да, сър!
— А този беше ли там? — попита Пуун, сочейки Смолпокс Кин.
— Не.
— Онзи?
— Да. Дог-йърд Чен беше там!
— Ти претърси ли трупа?
— Да, сър, да — помагах на баща ни.
— Всичките му джобове, всичко ли?
— Да, да, всичко.
— Някакви документи? Бележник, дневник? Бижута?
Младежът се поколеба, отчаян, опитващ се да мисли, ножът не мърдаше от лицето му.
— Нищо, сър, нищо, за което да си спомням. Изпратихме всичките му неща в „Хаус ъф Чен“, освен, освен парите. Задържахме парите. И часовника — бях забравил часовника! Ето този там! — Той посочи часовника върху опънатата ръка на баща си.
Гудуедър Пуун отново изпсува. Фор Фингър Уу му беше казал да освободи Джон Чен и да прибере всички останали неща, които престъпниците не бяха изпратили, специално монета или част от монета, след това да ликвидират престъпниците и да се отърват от труповете. По-добре да му се обадя след малко, помисли Пуун. — Да ми даде инструкции за по-нататък. Не искам да сбъркам нещо.
— Какво направихте с парите?
— Изхарчихме ги. Те бяха само няколкостотин долара и дребни монети. Всичко изхарчихме.
Единият от мъжете каза:
— Мисля, че ни лъже!
— Не лъжа, кълна се! — Кин Пак почти избухна в сълзи. — Не лъжа. Мо…
— Млъквай! Да прережа ли гърлото на онзи там? — каза весело мъжът, сочейки Смолпокс Кин, който още лежеше в безсъзнание.
— Не, не, не още. Оставете го там. — Гудуедър Пуун се почеса по брадата, докато помисли за момент. — Отиваме да изровим Нъмбар Уан Сан Чен. Да, това ще направим. Сега, лайно, казвай кой го уби?
Кин Пак моментално посочи баща си.
— Той го направи. Ужасно беше. Той ни е баща, удари го с лопата… удари го с лопата, когато се опита да избяга вечерта… вечерта на отвличането. — Младежът потрепери, лицето му бе бяло като тебешир. Страхът от опряния в лицето му нож изцяло го поглъщаше. — Не, не беше моя вината, сър.
— Как се казваш?
— Су Так-гай, — моментално отговори, казвайки приготвено за спешна ситуация име.
— Той? — Пръстът сочеше брат му.
— Су Так-тонг.
— Другият?
— Уу-тип Сап.
— И възрастният?
Младежът погледна трупа на баща си.
— Той беше Голдтут Су. Беше много лош, но ние… ние трябваше да се подчиняваме. Трябваше, той ни е баща.
— Къде закара Нъмбар Уан Сан Чен, преди да го убиеш?
— В Ша Тин, но аз не съм го убил. Хванахме го в Хонконг Сайд, поставихме го отзад на колата, която бяхме откраднали и го закарахме в Ша Тин. Там баща ми беше наел една колиба, извън селото, той беше планирал всичко. Ние трябваше само да се подчиняваме.
Пуун изсумтя и посочи хората си.
— Ще претърсим първо тук. Ти му превържи ръката! — Кин Пак веднага грабна стара кърпа, едва не повърна и започна да превързва ампутирания пръст.
Пуун въздъхна, не знаейки откъде да започне. Отвори куфара. Всички очи се обърнаха и алчно загледаха купа с парите. Пуун премести ножа в другата си ръка и го затвори. Остави го в средата на масата и започна да претърсва мръсния апартамент. Имаше само маса, няколко стола и железен креват с мръсен матрак. Тапетите висяха надолу разлепени, прозорците заковани с дъски и без стъкла. Обърна матрака, претърси го, но нищо не откри. Влезе в мръсната почти празна кухня и запали лампата. След това в ужасно миришещата тоалетна. Смолпокс Кин започна да стене, идваше в съзнание.