Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 115
Джеймс Клавел
— Говори се, че Дънрос имал таен фонд. Още навремето Дърк Струан сложил началото му с плячката от Фучоу, когато го разграбил и опожарил — фонд, който единствен тай-панът може да ползва точно за такива неща, за
— И аз съм го чувал. Да. Само се моля на Бога… е, добре. — Армстронг посегна към папката, поколеба се за момент, после стана и отиде до телефона. — Всичко по реда си — каза той на китайския си приятел с иронична усмивка. — Първо да си пошепнем с някоя и друга важна клечка. — Той набра номера на Управлението на полицията в Каулуун. — Армстронг. Бихте ли ме свързали със сержант Танг-по?
— Добър вечер, сър. Да, сър? — гласът на сержант Танг-по бе топъл и дружелюбен.
— Добър вечер — каза любезно той, използвайки както обикновено съкратеното обръщение за старши сержант. — Искам информация. За кого е било предназначено оръжието? Кои са похитителите на Джон Чен? До три дни искам Джон Чен или трупа му. И този Бивш вълк или Бивши вълци да са на подсъдимата скамейка — много бързо.
Последва кратка пауза.
— Да, сър.
— Ако обичаш, кажи на всички. Големият Бял Баща е наистина много ядосан. А дори когато се ядоса съвсем малко, започва смяна на полицейски началници — дори на сержанти, при това първокласни. Някои дори биват разжалвани в обикновени полицаи и изпращани на границата. А други могат да бъдат изхвърлени или депортирани, или даже да влязат в затвора. Е?
По-дълга пауза.
— Да, сър.
— А когато е наистина много ядосан, всеки се спасява, ако може, преди акцията срещу корупцията да се стовари върху главите на виновните, а дори и на невинните.
Пак пауза.
— Да, сър. Ще кажа на всички. Веднага. Да, веднага.
— Благодаря, старши. Големият Бял Баща е наистина много ядосан. — Гласът му стана още по-остър. — Може би ще помолиш твоите колеги за помощ. Те със сигурност ще разберат, че моят скромен проблем е и техен. — Той премина на кантонезки. —
Още по-дълга пауза.
— Ще се погрижа за това, сър.
— Благодаря ти. — Армстронг остави слушалката на мястото й.
Брайън Куок се ухили:
— След това обаждане доста сфинктери ще се разтреперят.
Англичанинът кимна и отново седна, но лицето му запази суровото си изражение.
— Не обичам да използвам много често този номер. Всъщност това е едва вторият случай, но нямам друг избор. Показа ни го съвсем ясно и Старецът. Най-добре е ти да направиш същото с твоите хора.
— Разбира се. „Когато драконите се оригват…“ Да не би да намекваш за легендарните Пет Дракона?
— Да.
В този момент хубавото лице на Брайън Куок застина в маска — студени, черни очи на фона на златистата му кожа, а правоъгълната му брадичка бе почти голобрада.
— Танг-по от тях ли е?
— Не знам, не съм сигурен. Винаги съм мислил, че е, въпреки, че нямам никакви доказателства. Не, не съм убеден, Брайън. А според теб от тях ли е?
— Не знам.
— Е, няма значение дали е, или не е. Все ще стигне до ушите на някой от тях, което всъщност ме интересува. Лично аз съм съвсем сигурен, че Петте Дракона съществуват. Че това са петима сержанти — китайци, които държат в ръцете си целия незаконен уличен хазарт на Хонконг и вероятно някои банди от изнудвачи за защита, няколко танцови зали и момичета.
