Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 114

— Да, сър.

Крос излезе от стаята.

Когато останаха сами, Брайън Куок избърса потта от челото си:

— Този мръсник ми изкарва акъла.

— Да. И на мен, приятелю, винаги го е правил.

— Дали ще изпрати екип в „Струан“? — попита скептично Брайън Куок. — В сърцето на „Ноубъл хаус“?

— Разбира се. Дори лично ще го поведе. Отскоро си в Специалното разузнаване и затова не го познаваш така както го познавам аз. Този мръсник е готов да поведе банда убийци дори и в ада, ако реши, че е достатъчно важно. Обзалагам се, че сам е взел папката. Господи, два пъти е пресичал границата — поне толкова знам, — за да си поприказва с един приятелски настроен агент. Съвсем сам — представяш ли си!

Брайън зяпна от учудване:

— Губернаторът знае ли?

— Не мисля. Щеше да получи мозъчен кръвоизлив, а ако в шести отдел бяха научили, щяха да го опекат, а Крос щеше да бъде изпратен на Кулата в Лондон. Знае прекалено много тайни, за да поема такива рискове. Но той е Крос и това е положението.

— Кой е агентът?

— Нашият човек в Кантон.

— У Фонг Фонг?

— Не, нов е — поне по мое време беше нов. От армията.

— Капитан Та Куо Са?

Армстронг сви рамене:

— Забравям.

Куок се усмихна:

— И съвсем правилно.

— И въпреки това Крос преминаваше границата. Той се ръководи от собствени правила.

— Господи, та ти не можеш да отидеш дори до Макао, само защото допреди две години си работил в Специалното разузнаване, а той пресича границата. Трябва да е луд, за да поема такъв риск.

— Да. — Армстронг започна да имитира Крос. — „А как търговците научават разни неща преди нас, момчето ми?“ Адски просто — отговори си той и подигравката изчезна от гласа му. — С пари. Те дават много пари, докато ние можем да даден една кръгла нуличка. Знае го и аз го знам, и целият свят го знае. Господи, как работят ФБР, ЦРУ, КГБ и корейското ЦРУ? С пари! Съвсем лесно е да накараш Алън Медфърд Грант да работи за теб — Дънрос го е наел. С договор за десет хиляди лири човек може да купи доста доклади. Повече от достатъчно е, а може и за по-малко. Колко ни плащат? Две хиляди лири за триста шейсет и шест дни в годината и двайсет и пет часа на денонощие. А един полицай на улицата получава четиристотин лири. Само си помисли колко бумаги трябва да изпишем, за да получим десет хиляди секретни, с които да купим информация. Какво щяха да представляват ФБР, ЦРУ и проклетото КГБ без неограничените си фондове? По дяволите — добави с горчивина, — ще минат шест месеца, докато получим парите, ако въобще ни ги отпуснат, а Дънрос и още петдесет като него ги плащат от джобните си пари. — Едрият мъж седна на стола си, сгърбен и отпуснат, с тъмни кръгове под зачервените си очи, а скулите му изглеждаха още по-изпъкнали на светлината на лампата. Той погледна към папката, оставена на бюрото пред него, но не посегна към нея. Само се чудеше, какви ли ужасни неща има в нея. — Лесно им е на Дънросовците на света — каза той.

Брайън Куок кимна, избърса дланите си и прибра носната си кърпа.