Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 117

— Робърт Армстронг — министър-председател!

— Гледай си работата! Но това е истината. Парите, които събираме от незаконния хазарт, са единствените, с които разполагаме за заплащането на мрежата ни от информатори. От къде другаде можем да получим толкова бързо пари? От благодарното ни правителство? Не ме разсмивай! От няколкото допълнителни долара на благодарните данъкоплатци, които защитаваме? Ха!

— Може да си прав. А може и да не си, Робърт. Но със сигурност някой ден това ще се обърне срещу нас. Таксите — неизвестните и безотчетни пари, които „случайно“ се оказват в някое чекмедже в полицията? Нали е така?

— Да, но не и срещу мен, не съм вътре и не вземам такси, както и огромното мнозинство от полицаите. Англичани или китайци. А между другото, как бихме могли ние, триста двадесет и седем офицери — бедни, мръсни чужденци, — да управляваме осем хиляди културни младши офицери и полицаи, и още три милиона и половина културни копеленца, които така или иначе ни ненавиждат до мозъка на костите си.

Брайън Куок се засмя. Смехът му бе заразителен и Армстронг го последва, а после добави:

— Мамка ти, задето ме накара пак да се разприказвам.

— И на тебе. Между другото, ти ли ще го четеш пръв или аз?

Армстронг погледна към папката, която държеше в ръката. Беше тънка и в нея имаше дванадесет, гъсто изписани на машина, страници. Приличаше повече на бюлетин с различни теми, под различни заглавия. Съдържанието на първа страница беше следното: Първа глава: Политическа и бизнес-прогноза за Обединеното Кралство. Втора глава: КГБ в Азия. Трета глава: Злато. Четвърта глава: Последни разработки на ЦРУ.

Армстронг с отегчение вдигна краката си върху бюрото и се нагласи по-удобно на стола. После взе друго решение и подаде папката на Брайън:

— Ето, можеш да я прочетеш. Ти четеш по-бързо от мен. Омръзнало ми е да чета за бедствия.

Брайън Куок я взе, с едва сдържано нетърпение, а сърцето му биеше силно.

Армстронг го наблюдаваше. Видя как лицето на приятеля му изгуби цвета си. Това го разтревожи. Брайън Куок трудно се стряскаше. Той прочете целия доклад, след това го прелисти, за да погледне още веднъж два-три параграфа и бавно затвори папката.