Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 113

Крос прехвърли вниманието си към Армстронг.

— Не мога да измисля никаква причина, сър. Поне засега.

Крос запали цигара и Армстронг усети силен спазъм от желание да стори същото. „Няма да успея да удържа на думата си — помисли си той. — Проклето копеле, което всички трябва да понасяме. Какво, по дяволите, е намислил?“

Крос му предложи пакет „Синиър сървис“ — марката, която винаги бе пушил.

— Не, благодаря ви, сър, — чу гласа си, докато режещи болки пронизваха стомаха и цялото му тяло.

— Не пушиш ли, Робърт?

— Не, отказах ги… в момента се опитвам да ги откажа.

— Възхитително! Защо Бартлет би желал да отстрани Джон Чен?

Двамата полицаи отново изгледаха глупаво. След това Армстронг каза, прочиствайки гърлото си:

— Вие знаете ли защо, сър?

— Ако знаех, щях ли да ви питам? Трябва да разберете. Има някаква връзка — прекалено много съвпадения, прекалено добро изпълнение, прекалено на място и прекалено гнило. Да, намирисва ми на КГБ, а когато подобно нещо се случи на моя територия ставам много нервен.

— Да, сър.

— Е, дотук добре. Поставете госпожа Дайан Чен под наблюдение — лесно може да бъде въвлечена в някоя история. Вероятността това да се случи с нея е много голяма. Следете един-два дни и Филип Чен.

— Вече е направено. И за двамата. Следим Филип Чен не защото го подозирам, а просто защото мисля, че и двамата ще направят онова, което обикновено правят хората в такива ситуации — не ни помагат, мълчат, преговарят тайно, плащат тайно и накрая, когато всичко свърши, въздъхват с облекчение.

— Точно така. Защо тези хора — макар и да са образовани — мислят, че са много по-умни от нас и отказват да ни помагат да свършим работата, за която ни плащат?

Брайън Куок усети как стоманеният поглед се впи в него и капки пот бавно се стекоха по гърба му. „Овладей се — каза си той. — Това копеле е само един мръсен чужденец, прост, набиващ животински фъшкии, пълен с лайна, без майка, натъпкан с дю ле ло мо, потомък на маймуни, мръсен чужденец“.

— Това е древен китайски обичай. Сигурен съм, че го знаете — каза учтиво той. — Не трябва да се вярва нито на полицията, нито на правителството. Имат опита на четири хилядолетия.

— Съгласен съм, но има едно изключение. Англичаните. Ние, без съмнение, сме доказали, че на нас може да се вярва. Че можем да управляваме и че по принцип нашата администрация е неподкупна.

— Да, сър.

Крос го изгледа, всмуквайки дим от цигарата си. После каза:

— Робърт, знаеш ли за какво са говорили Джон Чен и госпожица Чолок?

— Не. Още не сме успели да разговаряме с нея — цял ден беше в „Струан“. Възможно ли е да е било нещо важно?

— Ще ходиш ли довечера на тържеството на Дънрос?

— Не, сър.

— Брайън?

— Да, сър.

— Добре. Робърт, сигурен съм, че Дънрос няма да има нищо против, ако те заведа. Мини да ме вземеш в осем. Всички важни личности на Хонконг ще бъдат там. Ще можете да се съсипете от работа и си пъхайте носа навсякъде. — Той се ухили на собствената си шега, без да се интересува, че нито един от двамата не направи същото. — Прочетете доклада още сега. Ще се върна след малко. И, Брайън, моля те довечера да не се провалиш. Би било много неприятно.