Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 79

— Какво е това? — попита Калмемунис. Почти трепереше от подозрение. Това не беше на добре.

— Както казах, това е документ, чрез който се заклевате да…

— Чух ви и първия път — излая палатинът. — Нищо не са ми казали за това! Шриахът позволил ли го е? Майтанет ли нареди подобно нещо?

Слабоумният дебил имаше наглостта да прекъсва него? Икурей Зерий III, императорът, който щеше да възстанови Нансуриума? Непростимо!

— Генералите ми ме информират, че сте довели около петнадесет хиляди мъже със себе си, палатине. Със сигурност не очаквате да приютя и кърмя толкова много хора за нищо, нали? — Думата „кърмя“ привлече вниманието му и той не се стърпя да добави: — Империята няма толкова много цицки, мой конрийски приятелю.

— Аз… аз не съм чул нищо такова — запелтечи Калмемунис. — Трябва да се закълна всички езически земи, които завоювам, да ми бъдат отнети? Да се дадат на вас?

Набитият офицер до него не можеше да се сдържа повече.

— Не подписвайте нищо, лорд палатине! Обзалагам се, че шриахът също не е чувал нищо за подобен документ.

— А кой сте вие? — попита остро Зерий.

— Криятес Зинемус — отвърна стегнато мъжът. — Лорд маршал на Атремпус.

— Атремпус… Атремпус. Скейос, кажи ми моля те, защо името ми звучи толкова познато?

— Разбира се, Бог сред смъртни. Атремпус е сестра на Атиерзус, крепостта, която школата на Завета е отпуснала на дома Нерсей. Лорд Зинемус е близък приятел на Нерсей Прояс… — Старият съветник спря за един кратък миг, без съмнение, за да позволи на своя император да осмисли значението на казаното, — … и негов учител по меч от детинство, ако не греша.

Разбира се. Прояс не можеше да е толкова глупав, та да позволи на един имбецил, особено могъщ като Калмемунис, да преговаря сам с дома Икурей. Беше пратил бавачка. Ах, майко, помисли той, всички в Трите морета знаят нашата репутация.

— Лорд маршале — каза Зерий, — забравяш мястото си. Моят отговорник по протокола не те ли инструктира да мълчиш?

Зинемус се засмя и поклати тъжно глава.

— Предупредиха ни, че това може да стане, господарю — каза той на Калмемунис.

— Какво са ви предупредили, маршале? — извика Зерий. Това беше недопустимо.

— Че домът Икурей ще си играе игри със светини.

— Игри? — възкликна Калмемунис и се завъртя отново към Зерий. — Игри със Свещената война? Аз дойдох пред вас с открито сърце, императоре, като един мъж на Бивника при друг, а вие играете игри?

Гробна тишина. Императорът на Нансур току-що беше обвинен.

— Попитах ви… — Зерий спря, борейки се да премахне скърцането от гласа си. — Попитах ви — при това с цялата си учтивост, палатине! — дали ще подпишете моя договор. Защото или ще го подпишете, или вие и мъжете ви ще гладувате. Това е.

Калмемунис беше застанал така, сякаш всеки миг ще извади оръжието си, и за момент Зерий трябваше да се пребори с лудешкия устрем да избяга, въпреки че мечът на благородника бе конфискуван пред залата. Палатинът можеше и да е идиот, но беше идиот с масивни пропорции. Изглеждаше така, сякаш всеки миг ще се хвърли нагоре по стъпалата, прескачайки седем с един скок.