Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 81
Р. Скот Бакър
Той се почеса при спомена за птичето лайно по бузата си. Примижа срещу слънцето и погледна нагоре към трона си, към неразличимите силуети на своите слуги. Чу как неговия върховен сенешал Нгарау нарежда да донесат леген с топла вода. Императорът трябваше да бъде почистен.
— Какво значи това? — попита Зерий глухо.
— Нищо, Бог сред смъртни — отвърна Скейос. — Ние така или иначе очаквахме да отхвърлят договора. Като всички плодове, и нашият план има нужда от време, за да узрее.
Той се опита да изгледа надменно наглия глупак, но слънцето му попречи.
— Нито говоря на теб, нито става дума за договора, старо магаре. — За да подчертае думите си, той изрита бронзовия статив. Договорът се завъртя като махало във въздуха преди да падне на пода. После императорът посочи пронизаната птица, лежаща в краката му. — Какво значи
— Добър късмет — извика Аритмеас, любимият му авгур и астролог. — Сред низшите касти това да те… насере някоя птица се смята повод за голяма радост.
Зерий искаше да се изсмее, но не можа.
— Но да серат върху тях е единственият късмет, който познават, нали?
— И все пак в тази вяра има голяма мъдрост, Бог сред смъртни. Дребни нещастия като това се смятат за поличба за добри събития. Някаква символична несгода винаги трябва да съпровожда триумфа, за да ни напомня за слабостите ни.
Усети гъдел в бузата си, сякаш и тя бе познала истината в думите на авгура. Това беше поличба! При това добра.
Внезапно ободрен, той се качи по стълбите, докато слушаше с интерес как Аритмеас обяснява по какъв начин това събитие съвпада със звездата му, която тъкмо е навлязла в хоризонта на Анагке, Курвата на Съдбата, и сега стои на две случайни оси с Гвоздея на Небесата.
— Прекрасен съвпад — възкликна пълният авгур. — Наистина прекрасен съвпад!
Вместо да заеме отново мястото си на високия трон, Зерий го подмина и направи знак на Аритмеас да го последва. Следван от малко стадо служители, той мина между двата големи стълба от розов мрамор, които бележеха липсващата стена, и излезе на терасата.
Момемн се разпростря пред него като обширен стенопис в приглушени цветове, издигайки се към залязващото слънце. Неговият дворец, Андиаминските простори, покриваше крайморската част от града, така че ако пожелаеше, той можеше да види Момемн в хаотичната му цялост, като просто завърти глава: квадратните кули на еотическия гарнизон на север, монументалните променади и сгради на храмовия комплекс Кмирал право на запад и претрупаната лудница на пристанището по брега на река Фаюс на юг.
Все така заслушан в гласа на Аритмеас, той се загледа към далечните стени, където горите и полята на заобикалящите земи бяха избелени от слънцето. Там, разпръснати по целия пейзаж като плесен върху хляб, виждаше палатките и павилионите на Свещената война. Не много, засега, но Зерий знаеше, че след няколко месеца е възможно да погълнат целия хоризонт.
